"Малко преди да прочета първата си книга, написах книга" – шегува се рапърът 100 Кила, когато говори за биографията си "Свободен". Тя вече е по книжарниците и, напълно очаквано, "обществеността" я посрещна с въпроси: "Не е ли твърде млад за автобиография?", "А той нали още не е завършил средното си образование?" и прочее. Но хората, които вече я прочетоха, намериха отговора – 100 Кила има книга, защото има какво да каже.
Израснал в бедност, борил се за оцеляване, животът на Явор Янакиев е въплъщение на идеите на автентичната хип-хоп култура. Шест пъти носител на наградата за най-добър рапър в България, 100 Кила постоянно се развива и надгражда успехите си. Но той не се страхува да разкаже и за колебанията си, и за периодите на слабост. Прави го без капка самосъжаление, а с хумора, присъщ на мъдрите.
Книгата "Свободен" със сигурност ще ви е интересна и забавна. Но ще ви даде и кураж. Защото 100 Кила не просто вярва в максимата "Това, че нямаш, не означава, че не можеш да бъдеш", той я е изживял. Книгата ще бъде представена официално на 4 декември 2019 г. от 18:00 часа на Водната сцена (ниво 1) в мол "Парадайс" в София, а после и в други градове.
Прочетете избран откъс от книгата "Свободен" от 100 Кила , която излиза от "Catch a Story" >>>
Годината е 1996-а, в ерата на видеата и на видео касетките под наем. Отивам на гости на братовчед ми Данко, който тренира земна гимнастика и е един от най-откачените хора, които познавам. И решаваме да гледаме карате филм, който аз ще взема.
Видеотеката е срещу сладкарница, обаче е затворена и на вратата е сложена бележка с най-разтегливото понятие: "Ще се върна след 15 минути." Кратка преценка ми позволява да осъзная, че ако отида до братовчед ми и се върна, ще минат точно 15 минути. Така че решавам да седна на стъпалата и търпеливо да изчакам продавачката.
Докато чакам, един мъж се появява от сладкарницата. Аз съм мургав, беден и явно не му изглеждам добре. Оглежда ме и казва:
- Ей, горкото момченце!
Влиза в сладкарницата и след малко пак се появява, носи парче торта, за мен...
Веднъж започнах да разказвам тази история в телевизионно предаване, но бързо съобразих, че ще разстроя аудиторията с нея. Затова ѝ лепнах happy end – с усмивка довърших как съм взел тортичката и съм я изял... Не беше така! Ето я истината:
...Човекът протегна ръка, но аз не взех чинията с тортата. Беше ме приел като едно циганче, което няма какво да яде! И много ме обиди, защото разбрах, че ме е преценил по външния ми вид. Нещо повече: осъзнах, че винаги така ще ме приемат. Разплаках се и тръгнах да се прибирам. Като ме видя такъв, братовчед ми се развълнува, почувства се отговорен, понеже беше по-големият.
- Абе какво ти направиха?! – попита.
- Един човек ме помисли за гладен циганин и ми даде тортичка!
Братовчедът беше импулсивен... Затича се на момента, нахлу в сладкарницата, грабна един стол и преби човека. Тогава разбрах, че съм сбъркал, като съм се обидил – човекът ме беше почерпил с добро чувство. Но по-голямата ми грешка беше, че съм разказал за обидата си. Братовчед ми с бесни викове и крясъци им обясняваше:
- Така не трябва да се прави!
Човекът, със супер умиление, отговаряше:
- Ама аз не исках да го обидя, исках да го почерпя една торта...
Стана ми ясно, че братовчед ми е страшно луд. Стана ми ясно също, че хората ще ме таксуват за ром ей така, от бегъл поглед. И това ме притесни силно. Обаче се почувствах облекчен, когато набиха човека с тортата.
На всеки, който ми говори за различия, ще кажа: Добре дошъл на планетата Земя, бро! Освен теб тук има хора от много, много други етноси. Какво те прави различен, щом ти си човек? По времето на случката с тортата съм имал предразсъдъците кой как ще ме приеме, в тази възраст едно дете силно се безпокои дали ще има приятели. И повече съм се притеснявал заради бедността си, не заради произхода си. Предубеденият съм бил аз, защото не съм имал опит и самочувствие, улавял съм прояви на пренебрежение и в мен са се натрупвали обиди. Случката с тортата е пример за тлеещо напрежение, което може да се отключи от най-невинна проява, в конкретната ситуация – от едно добро намерение, което аз изтълкувах погрешно, защото имах натрупани травми. Към днешна дата аз нямам такива комплекси. Затова ще се представя така:
Аз съм 100 Кила – наполовина българин, наполовина ром, наполовина тюрк, наполовина египтянин, наполовина евреин, наполовина индианец, но горд гражданин на Република България, която е пълноправен член на Европейския съюз, и горд жител на планетата Земя. Докато тази книга излезе, може вече да имаме контакт с извънземните, знае ли човек? А когато пък кацнат, всички различия между земляните ще отпаднат и ще се разделим на две – те (извънземните) и ние (човеците). И няма да ни интересуват етнос, раса, пол, сексуалност, език, религия и всякакви там признаци на нещо си. Най-важното ще е да се научим как да живеем с тях на нашата планета.
Един път организирах концерт във Видин, наех Спортната зала, точно преди Коледа. Казах си: "Това е най-бедната част на България, нека ги зарадвам хората. Колкото дойдат, толкова." Започна концертът, имаше стотина човека. Обаче това направи партито – спрях се да пея лично до всеки и съответно се снимах с всеки един от публиката. След края идва едно дете и ме дърпа за ръката:
- Извинявай, 100 Кила, да те питам нещо!
- Да, мойто момче?
- Ти циганин ли си?
И аз стоя и го гледам. Този въпрос от години не ми го бяха задавали. Отговарям спокойно и с любов:
- Аз съм българин. И не е важно кой каква раса е, а какъв се чувства и какво прави. Ако живеех в Австралия, щях да се чувствам австралиец и да спазвам техните закони, техните традиции. Щяхме с приятелите ми за Коледа да си колим кенгуру и да гоним змии от обед до вечер за хубава фигура. Ей такива работи щях да правя, австралийски. И щях гордо да надигам австралийска бира и да викам: "Австралиец!", наподобявайки малко Бай Ганьо. Приятелю, не е важно дали си роден циганин, ескимос, африканец или азиатец. Важното е какъв се чувстваш.
Говоря му така, а си мисля: "Ей какво си нетактично... Кой те възпита така?" И в този момент детето казва:
- Ааа... Питам, защото аз съм циганин.
Човекът търсел близки контакти! Ами... и аз ги търся. И започвам книгата с разказа за две недоразумения, защото те показват колко съм се променил през годините. В тази книга не очаквай да застана на позицията на травмирания, не очаквай да се оплаквам от отношението на хората. В нея ще четеш за любов, за желания, за грешки, за грехове, за приятелства, за професионални срещи и раздели, за борби и победи. Но това е просто един етап от живота на 100 Кила – човек, който се развива постоянно и утре вече ще е с нови мечти. Илън Мъск набира космически туристи. Ако изкарам парите, ще се запиша, да изрежа един куплет и в Космоса, мечтая го!
