Дали е в процеса на харчене на пари, дали е заради новите придобивки, докато пазаруват, повечето жени се чувстват някак вглъбени в процеса. Днес няма да ви разкажем за пазаруването за дрехи, обувки и козметика, които повечето дами така обичаме, а ще разгледаме другото пазаруване: това в супермаркета.
Какво има да му разглеждаме? Това е просто храна и зависи от навиците, си мислите вероятно. Е, след като прочетете, ще видите, че отново различните възрастови групи имат различни виждания и нужди.
Калина, 22: След като заживях сама, най-интересно за мен може би бе пазаруването. Исках да видя как мама го прави - планиране, разглеждане, вдъхновяване. Сещате се - влизаш в супермаркета и знаеш, че днес ти се яде риба, тоест си купуваш риба, прибираш се и я правиш на фурна. На следващия ден ти се яде пилешка супа - отиваш пак, купуваш пиле и правиш супа.
Може би това, което предвиждах занапред и купувах в по-големи количества бяха плодовете и салатните зеленчуци, които така или иначе консумирам ежедневно. Всъщност пазаруването въобще не се оказа това, което виждах вкъщи и това, което очаквах - гигантски пазарски торби, в които има пиле, риба, свинско, картофи, моркови и различни сирена, които в последствие през цялата седмица майка ми превръщаше в различни ястия. Нищо такова.
Предвид факта, че купувам харна в малки количества - колкото за една вечеря или за един обяд, вечерите, в които се прибирах изморена и много гладна, се оказвах без нищо за ядене - евентуално някоя забравена краставица, сирене и домат, с които можех да си направя шопска салата. Да, обаче когато си много гладен, обикновено ти се яде нещо по-засищащо. Това бяха моментите, в които преоткрих и започнах да благословя топлите витрини, доставката на храна до вкъщи. Това беше и времето, в което се влюбих в бърканите яйца - за около 3 минути имаш топла и прясно приготвена храна.
С времето обаче и яйцата омръзват. Откриваш, че храната от топлите витрини също ти омръзва доста бързо. Започваш да оцеляваш на плодове и кисело мляко, което също не е най-добрият избор. Започваш да си даваш сметка, че най-вероятно би било доста по-рентабилно да си направиш риба или пилешка супа, които поне да са в порции, достатъчни за две хранения. Друг голям плюс, който открих при пазаруването, когато живееш сам, е фактът, че е много лесно да ограничиш вредната храна като чипс, шоколад и бисквитки - когато просто не си си ги купил, шансът да отидеш в 22 часа за тях е... ами, минимален. Не, че не се е случвало.
Това, което намирам за леко странно, е как някои хора пазаруват и предвиждат вечерите си за цялата седмица. Ами ако в сряда не ми се яде пиле, а ми се ядат зеленчуци на грил? Или в четвъртък не искам картофи, а просто омлет? Именно поради тази причина при мен не съществува изхвърляне на храна - купувам и готвя в толкова малки количества, че да не се налага да ям едно и също нещо два дни подред.
Стефания, 34: Когато станеш самостоятелен, започваш да си представяш нещо прекрасно - готвиш и си хапваш само това, което ти се яде. Пазаруваш си само здравословни храни, подходящи за междинни хапвания. Ходиш до близкия магазин ежедневно, защото няма смисъл храната да престоява, след като всичко ти е на една крачка и при това е прясно, без замразяване и размразяване.
Когато обаче заживееш сериозно с приятеля си и започнеш да работиш на пълно работно време, бързо разбираш, че този подход не е подходящ. Никак подходящ. Прибираш се в 18.30 и последното, което искаш, е да се буташ в така или иначе претъпкания по това време супермаркет, да избираш, да решаваш, да си припомняш какво точно ти е останало в хладилника от вчера.
Поради тази причина след определена възраст разбираш майка си, която готви конкретно ястие в количества, които да стигнат поне за 2-3 дни. Разбираш, че още на следващия може да не ти се яде грах, но когато си наистина гладен и наистина изморен нямаш желание за нищо друго, освен просто да хапнеш НЕЩО.
След като навърших 27 и започнах да работя наистина сериозно, по същото време заживях и с дългогодишния си вече приятел, започнах да пазарувам в по-големи количества - различни видове месо, яйца, риба. Във фризера винаги имам замразени зеленчуци и горски плодове. Винаги купувам кисело мляко и сирене в количества, които да са достатъчни поне за цялата седмица. Така максималното, което се налага да допълвам, са зеленолистни зеленчуци и веднъж в седмицата плодове. Понякога хляб, тъй като вкъщи той не е на особено голяма почит.
Да, готвя в големи количества, но храна никога не съм изхвърляла. Понякога готви и приятелят ми. Обикновено се получава така, че веднъж-два пъти в седмицата готвя аз, толкова и той. Петък поръчваме хвана, а през уикендите хапваме вън.
Друго, което научих е, че е много важно винаги да имам нещо сладко - шоколад, бисквити, бонбони. Защото понякога наистина, наистина искаш да се поглезиш след дългия работен ден. Важно е да имаш и бутилка - две хубаво вино - често идват неочаквани гости. Трябва да си запазен с кафе, защото най-лошото нещо преди работа е да се събудиш и да установиш, че кафе просто няма. Повярвайте ми, всичко се обръща наопаки.
Вероятно звуча скучно, но с времето се учиш да съхраняваш енергията си и да правиш компромиси с моментните прищявки. Защото свободното време е много по-важно от тях. Научаваш се кои жертви си струват и кои - не.
