Любовта ще спаси света. Или май беше красотата? Няма значение, защото любовта е красиво чувство, тоест сме точно в духа на сентенцията.
Любовта е онова окриляващо чувство, което... Няма смисъл да ви обясняваме, защото колкото и време да пишем, никога няма да е достатъчно, пък и вие вероятно си знаете. Предпочитаме нагледно да ви разкажем за онзи човек, който срещаме и чувстваме такава сигурност, че прекарваме с него дълги години. Искаме да ви разкажем какво се случва през тези дълги години, когато си на 20 и на 30.
Симона, 22: Имам връзка от 5 години. Приятелят ми е първата ми любов. Преди него съм се срещала и с други момчета, но не е било за дълго - бърза загуба на интерес - или те, или аз.
Е, не вярвах, че с него нещата ще стигнат толкова далече. Започнахме от странни плаващи отношения, в които аз пропаднах напълно сляпо. Той също. Първо бяхме заедно в гимназията, после бяхме студенти в един град, нямахме никакви пречки пред себе си, но нещата някак не се случваха. С времето се сближихме, опознахме, хлътнахме до уши един по друг. И решихме да бъдем във връзка.
Да си на 20 е странно, защото си на етап в живота си, в който осъзнаваш, че трябва да започнеш да съзряваш - да мислиш за самостоятелност от финансова гледна точка, въпреки това, че осъзнаваш, че си тотално неподготвен за пълен работен ден от понеделник до петък до... края на живота си? С връзките е същото - срещаш човек, който ти обръща живота, представите за любовта и влюбването, за разбирателството и сигурността. Знаеш, че искаш да прекараш живота си с него, че не искаш да губиш тази тръпка, че той е сродната ти душа, но знаеш, че това са силни думи и се спираш да правиш нещата, които искаш, защото "ти е рано".
Пълни лъжи! В момента, в който с приятеля ми си дадохме шанс за сериозни отношения, заживяхме заедно на квартира. Без дори да чакаме да минат месеци, за да се опознаем. Всички ни повтаряха колко е лоша тази идея, как ще си писнем, ще се скараме, ще ни натоварят битовизмите, ще...
Нищо от това не се случи. Да, постъпката ми беше крайно необмислена, да, връзката ни, макар и дълга, е много страстна и не са рядкост моментите, в които някои от нас заплашва (при това съвсем сериозно), че си хваща нещата и се изнася.
Не съжалявам нито за миг - това е най-голямата ми любов досега. Това е човекът, който ми е дал толкова емоции, толкова първи неща и не мисля, че някога ще успея да намеря друг като него.
Да, знам, че съм само на 22, че животът е пред мен, че ще срещам мъже, че има много голяма вероятност да не се омъжа и да нямам деца от първия си приятел. За момента никой от двамата не мисли за брак, за годеж, за деца, за независимост. Просто се обичаме сляпо, просто се боготворим, просто се обожаваме. И просто сме заедно. И така вече пета година.
Цвети, 31: С времето разбираш, че няма перфектна любов. Грешно ни учат за принцовете с бели коне. С времето осъзнаваш също, че трябва да се правят някои компромиси с мъжа до нас. В един момент любовта си отива. Онази любов - сляпата, лудата, страстната. На нейно място обаче остават някои по-важни неща - сигурност, взаимно уважение, обич, а най-важно е човекът до нас да ни бъде добър приятел.
Колкото повече растях, толкова повече разбирах някои неща - да, след определена възраст жените започваме да търсим сигурност - и емоционална, и финансова. Това в никакъв случай не значи, че сме златотърсачки - не, не търсим облаги, а търсим мъж, който, наравно с нас, да съдейства за изграждането на едно стабилно бъдещо семейство. След това разбираш, че финансовото състояние е е най-важното - то е преходно и много променливо. Трябва ти мъж, който да е инициативен, пробивен, да не се примирява с неуспехите си и да е успял в някаква степен.
С приятеля ми сме заедно от 4 години. Живеем заедно. Да, обичам го, но това, което ме кара да бъда с него не е страстната любов, която изпитвах към гаджетата си в тийнейджърска възраст. Знаете как беше - някой тотално неподходящ, за когото сме се хванали сляпо. Не защото нямаме други перспективи пред себе си, а защото някой така ти е завъртял главата, така ти разбива сърцето всеки ден, така ти дава пеперуди всеки път, в който те целуне. Е, на 30 вече не е така.
На 30 се концентрираш не толкова върху влюбването, а върху самата любов. Чувството на подкрепа, на перспективност, на съвместно бъдеще с някого. Това е приятелят ми за мен - не знам дали това звучи пошло, но според мен това е естествена човешка реакция. Да преминеш през всичко лудо, откровено глупаво, безсмислено, за да стигнеш до този етап, в който си намерил човек, с когото има смисъл.
Приятелят ми се чувства по същия начин към мен. Има ги всички нормални неща, разбира се - редовен секс, изненади, желание да виждаш някого, да се грижиш за благосъстоянието му, било то с дребни или с по-големи жестове. Усещам, а също и той, че имам стабилен гръб зад себе си - от физическа, от емоционална и от духовна гледна точка.
Какво следва за нас? Обмисляли сме варианта за брак. Обмисляли сме и варианта за съвместно съжителство. Това, което знаем със сигурност е, че сме решили да си имаме дете. Тогава, когато се почувстваме финансово стабилни. Другата стабилност си я имаме и сега.
