#1 – Когато изказваме лично мнение – защо да съжаляваме? Каква е причината да се извиняваме за подобно нещо? Да не би да ни е срам от нашето мислене. Напротив, редно е да се гордеем със своята индивидуалност.
#2 – Когато молим някой да поправи грешката си – дали защото сервитьорът е объркал поръчката ни или наш колега е объркал нещо в работата.
#3 – Когато отговаряме със закъснение на дадено съобщение (мейл, sms или др.)
#4 – За чуждото лошо отношение.
#5 – Когато имаме нужда от помощ – на всеки може да се случи. Дали защото сме изморени или просто не сме сигурни как да постъпим, няма нищо страшно и срамно да се допитаме до някой друг.
#6 – Когато отговорът ни е “не”, без да даваме обяснение “защо”.
#7 – За това как се обличаме. Облеклото е индивидуален начин за изразяване, никой и нищо не би трябвало да ни кара да се съмняваме в нашата индивидуалност. Естествено, ако работите във фирма с предопределени дрес код правила, трябва да ги спазвате дотолкова, че да сте изрядни и примерни, но в никакъв случай различни от тази, която сте. Не се срамувайте да бъдете себе си, колкото и различна да сте от останалите.
#8 – Когато молим събеседника си да повтори това, което току що е казал, дали защото говори тихо или твърде бързо.
#9 – Когато имаме нужда от уединение, било то в работата или с приятели. Ако в един или друг момент, желанието ви е да останете сама със себе си – направете го. Не съжалявайте, хора сме и всеки един от нас има нужда да остане насаме със себе си.
#10 – Не се чувствайте неудобно, ако сте “разхвърлени” - този креативен хаoс е част от вашата същност. Това по никакъв начин не ви прави лош човек. Остaвете хората да си мислят каквото искат. Не плащайте данък “обществено мнение”.
