Деведесетте години на 20 век ни научиха на много неща - за цената на промените, за падането на границите... И в резултат донесоха в ограничената ни до този момент страна енергията на момичетата, които завинаги ще останат в историята на музиката.
Аланис, Шърли, Тори и Катлийн - всяка от тях е икона на независимата пънк/рок/поп сцена. И все още има какво да научим от всяка една от тях, дори и... 20 години по-късно. Не ни ли вярвате?
1. Да си самостоятелна Е важно
Песента на Бьорк от 1995г. "Army of Me" се смята за посветена на брат й и вдъхновява да се справиш с личните си тъмни кътчета. "Стани", пее Бьорк "трябва да се справиш." Тексът напомня, че може и да разчитаме на приятелите и семейството си, но самите ние, индивидуално и независимо от другите, сме отговорни за всяко свое действие и решение.
2. Не бива да се примиряваме с нищо по-малко от онова, което заслужаваме
Текстът е малко войнствен и не е от най-милите в историята на музиката, но Шърли Менсън има своята оправдателна причина да направи подобно парче. Песента е от 1996г. и цели да стигне до всеки, който смята да се задоволи с по-малко от това, което наистина иска. "Глупаво момиче, пропиля всичко, което имаше" пее Шърли и после пояснява пред "Billboard", че парчето е мислено с идеята да накара хората да използват максимално потенциала си. А не да се отказват. Чухте ли?
3. Очакванията на другите не определят това кои сме
Със сигурност можем да предположим, че парчето на No Doubt от 1995г. е насочено към жените, но в "Just a Girl" всъщност може да се припознае всеки, който се съобразява с тежестта на купища чужди очаквания. Без значение дали тези, които искат нещо от нас, са родителите, приятелите или обществото като цяло - не бива да позволяваме чуждите очаквания да определят кои сме. "Защото съм просто момиче, което по-скоро не искам да съм." признава Гуен Стефани. И ние разбираме наистина добре какво има предвид.
4. Понякога ние самите сме най-големите врагове на себе си
В парчето си от 1992г. "Crucify" Тори Амос изпява всичко онова, което всеки млад човек иска да изкрещи, когато настъпи моментът да си намери работа, да търси стабилност и утвърждение. "Защо се разпъваме на кръст всеки ден... Нищо, което правя, не е достатъчно добро за теб... и на сърцето ми му писна да тупти в окови." Защото понякога ние самите сме най-зловещите си врагове. И докато очакванията на другите към нас може да са истинска тежест, то и нашите собствени - отново към нас, са не по-леко бреме.
5. Никога не трябва да се приемаме твърде насериозно
Парчето на Sonic Youth's от 1990 г. "Kool Thing" - е вдъхновено от катастрофалното интервю на Ким Гордън с LL Cool J. И вдига пръст към нея с уважение - след като тя не успява да артикулира израза "феминистка/хард кор перспектива", Ким обръща всичко на шега. И се измъква от ситуацията. Яко.
6. И понякога трябва просто да признеш, че си сгрешил
Няма артист, който да умее да признава грешките си по-добре от Фиона Епъл през 1996г.
7. Да боготвориш звездите може да получи само едно голямо, дебело "НЕ!"
Цяла една ера от кариерата на Кортни Лав е посветена на опита й да изкара на преден план недостатъците на попкултурата и през 1998г. хитът "Celebrity Skin" изобщо не се опитва да скрие неприязънта на бандата към "слепите фенове на известните". Според Кортни да боготвориш звездите е демонология. Сурово изказване, но.. сме склонни да се съгласим.
8. Никога не смятай, че си нещо повече от другите
От The Breeders през 1993г.: вашите либерални виждания са нелепи. Не сте "над" никого и светът е по-хубаво място именно заради това.
9. Всички сме гневни понякога
Може и да предпочитаме да забравим за гнева, но обикновено е по-добре да се изправим срещу емоциите си и да ги понесем. По-конкретно - през 1994 г. "Nina Gordon" вероятно са били заобиколени от жени, живеещи според стеротипите и това... малко ги е ядосало.
10. Определението за "ирония" може да е гъвкаво
Да живеят 90-те! И Аланис Морисет от 1995 г. Амин!
