Докато кръстосвах Нова Зеландия, установих, че: това е страната на кивитата; на каурите; на сребърната папрат; на маорите; на вулканите; на езерата; на овцете; на фермерите; на Властелина на пръстена; на контрастите; на бънджито; на екстремните спортове; на ветровете; на яхтите; на глетчерите; на фиордите; на совиньон блана; на нефрита; на ръгбито, на крикета, но и на голфа...

Най-поетичното определение, на което се натъкнах за тази островна земя, бе името, дадено й от първите й обитатели, маорите – Страната на дългия бял облак (Аотеароа). Освен това тя е и държавата, която първа среща изгрева на слънцето.


Нова Зеландия е безподобна земя

Ако миналото ви тегли, непременно идете там - додето чакате да изобретят машина на времето. Пътешествието из земите й прилича на открит урок по праистория и биология едновременно. Новозеландската природа все още датира отпреди еволюцията. Така е изглеждала девствената планета Земя в зората си: планини, гори и ледници, вода и пустош, зелено и синьо във всички оттенъци. В резервата Fiordland на Южния остров, близо до полюса, все още има територии, където никога не е стъпвал човешки крак.

Нова Зеландия е резултат от отделянето преди 80 милиона години на земния масив Рангитата от някогашния супер-континент Гондвана. По-късно от него се откъснали Австралия и другите континенти, а междувременно сушата, наречена днес Нова Зеландия, се раздробила, част от нея потънала, друга останала надупчена като швейцарско сирене от гърлата на безброй вулкани. И днес угасналите кратери на вулканите продължават застрашително да напомнят за себе си. А в Роторуа – област на Северния остров с невероятна геотермална активност – виждаш как диша и клокочи Земята: „котлите” с вряща сива кал из резервата Факареуреу, неудържимите, горещи 200 градуса гейзери, езерата с 80-градусово „шампанско”...

Но да се върнем към урока по биология – докато на гигантския континент Гондвана еволюцията продължила и след папратите и иглолистните се появили широколистните, а след земноводните и птиците се формирали бозайниците и човекът, на далечния вулканичен остров – като в Ноев ковчег – оцелели само малка част праисторически видове. Изолацията на острова предопределила

консервирането на уникалната му екосистема

Чак през X век, когато първите полинезийски канута акостирали на девствените зелени брегове, хората открили, че в този предисторически Рай не расте нито едно плодно, кореноплодно или зърнено растение, липсват хищници, отровни змии и паяци, водите гъмжат от риби, а горите – от невиждани безкрили птици. Единственият местен сухоземен бозайник бил прилепът. Със себе си маорите докарали плодове, ларви на насекоми, кучета, дребни хищници, започнали да отглеждат кумара (сладки картофи), изтребили и изяли безкрилите птици и така за първи път нарушили тукашното екоравновесие.

Днес в Нова Зеландия все още може да видите растения и животни, които не се въдят никъде другаде. Сред тях е и символът на държавата - безкрилата птица киви, но и тя е на изчезване.

Впрочем на новозеландците им викат кивита, ала кивитата не са това, което са. Аз, например, бях убедена, преди да стъпя в Нова Зеландия, че националният прякор идва от плода киви, а не от птицата. Нищо подобно – добре познатият ни сочен зелен плод е с китайски произход. Новозеландците го отглеждат в огромни количества и печелят доста от износа му (расте като грозде – на асми), но е кръстен така, защото кафявата му обвивка напомня тумбестия торс на рошавата птица символ. А историята на националния прякор е съвсем трета: през Първата световна война единствените войници в рамките на британската армия, които ходели с лъснати обувки, били новозеландците. Във войнишките им мешки, наред с останалото бойно снаряжение, задължително имало боя за обувки - с марката „Киви”. Оттогава на новозеландците им викат кивита. Прелюбопитна е и

историята на дървото каури –

иглолистен великан, стърчащ над всичко в субтропическата гора, със среден диаметър около 5 метра и 50 м обичайна височина. Първите пришълци заварили на Северния остров невероятно гъсти гори от каури, чийто гладък дървесен ствол се оказал идеален за издълбаване на канута. По-късно английските заселници (през 1769 г. Нова Зеландия е открита за западния свят от кап. Джеймс Кук) установили, че дървесината му не гние и почнали масова сеч.

Направените от каури неща са практически вечни. В Нова Зеландия има много къщи, яхти, мебели, домакински съдове от каури на по 200 години. Не са мръднали, цената им е баснословна не само заради трайността на дървесината, но и защото дървото каури е на изчезване. Този посланик на праисторическия свят расте само на север от 39-ия паралел (Нова Зеландия се намира между 34-ия и 47-ия, в „ревящите 40”, наречени така заради местните бурни ветрове), на точно определена надморска височина и трудно оставя наследници, понеже за размножителната му зрелост са нужни цели 800 години.

Изсечените гори от каури са били хилядолетни, видът се е появил през Юрския период, преди 150 милиона години. Най-старото живо до днес дърво е почти съвременник на Христос - наричат го Tane Mahuta, или Богът на гората, и си е един младеж в сравнение с изложените в специален музей парчета каури, чиято възраст е 30 милиона години.

В Нова Зеландия дърветата са постоянно зелени и не губят листата си благодарение на изключителната влажност. Климатът е разнообразен - от субтропически до субантарктически, растителността също – от избуялите папрати и палми на север, до заснежените алпийски гори на юг. Веригата на Южните Алпи се точи през острова в продължение на 650 км, а най-високият й връх е вечно заледеният Маунт Кук (3755 м). Времето бързо се сменя заради силните ветрове, а в най-южната част на острова, където са дълбоко врязаните фиорди като Milford Sound, дъжд вали 300 дни в годината.

Всяко внесено отвън животно застрашава тукашното екоравновесие – независимо дали е котка, заек, лисица или опосум. Тези докарани от белия човек животни и досега създават проблеми на околната среда. Заради това новозеландците са въвели драконовски мерки на летищата и

обръщат туристите нагоре с хастарите

Забранен е вносът на всякаква храна, семена, лекарства, дървени произведения на изкуството и накити, дори обувките с кални подметки са недопустими. Кучета душат багажа на пришълците, проучват го внимателно на няколко КПП-та, подписват се специални митнически декларации, а глобите са въз-солени.

Най-големият град на Нова Зеландия е Оклънд. Наричат го Града на яхтите, защото всеки 4-ти окландец притежава яхта или ветроходна лодка. Това е още четвъртият по големина град в света – проснат е между 69 вулканични гърла, прилични на пловдивски тепета, на територия с безброй заливи. Само 80 километра суша (или 15 минути път) дели Тасманско море от Тихия океан. Тук живее и най-многобройното население от полинезийци в света, затова минава за най-големия полинезийски град.

В цяла Нова Зеландия обитателите са 4 милиона

1,5 млн. от тях са в Оклънд. Най-голямата местна забележителност е Градската кула – най-високата в Южното полукълбо. От нея се правят скокове с бънджи (да не пропусна - Нова Зеландия е родината на бънджито), но най-истинските екстремни работи се случват във и около Куинстаун, градче на Южния остров, където се стичат авантюристи от цял свят.

Нова Зеландия е развила цяла индустрия в областта на адреналиновите развлечения. Тук е мястото за първи път да се хвърлите с въже от мост надолу с главата, да летите с балон или парапланер, да се катерите по глетчери, да се спуснете стремглаво с високоскоростен скутер по речни каньони, да пробвате рафтинг, сайклинг, трампинг, кейвинг, трaкинг...

Фармингът обаче е “the name of the game”

за истинския новозеландец. Т.нар. competitive farming не е просто основният източник на препитание за хората тук,  но също и тяхната игра, вдъхновение, шоу, екшън, лайфстайл, изобщо съдба. Конкурентно фермерство означава да имаш най-добре гледаните овце с най-хубавата вълна (мерино, шевиот и т.н.), надзиравани от най-добре обучените кучета и стригани от най-бързите овчари. Из полята на Нова Зеландия пасат 40 милиона овце (били са 70 млн, преди да спрат държавните субсидии) и 6 милиона крави, а селското стопанство е 70% от икономиката й. Тук се произвежда най-хубавата вълна, най-доброто сирене, масло, мляко, телешко (от млечни сукалчета), най-качественото сухо мляко (подходящо е дори за бебета, изнасят го за горещите арабски  и африкански страни).

Новозеландските ферми за елени също са със световна известност – основният консуматор на тукашното еленско е Германия, а рогата изнасят в Китай за лекарство от рода на виаграта. В страна без хищници животни се гледат сравнително лесно, храната е навсякъде целогодишно, а кучетата играят ролята на овчари. Животновъдството е до такава степен автоматизирано, че за час и петнайсет минути издояват обичайно 350 крави.

Но фермерите са домошари – стават с петлите, лягат рано и най-обичат ръгбито – спорт N1 в Нова Зеландия. Какво друго може да се очаква от хора на тежкия физически труд? Затова в Нова Зеландия нощният живот е нещо много относително – дори в градовете ресторантите навсякъде затварят в 9 часа.

Затова пък имат най-хубавото бяло вино –

тукашният Sauvignon Blanc от областта Марлборо удари в земята световната конкуренция през последните години. Обширната и плоска долина Уайрау, многото слънчеви дни и сухият климат осигуряват бавното зреене на гроздето, а това е едно от най-важните условия за производство на изключителен местен совиньон блан. Едно от най-приятните изживявания за туристите, любители на гурме културата, е виненият тур и дегустациите из избите в тази долина. Един незабравим совиньон блан от „Blind River”, Марлборо още гъделичка небцето ми... За съжаление не го внасят в България.

Продължи да четеш