Докато кръстосвах Нова Зеландия, установих, че: това е страната на кивитата; на каурите; на сребърната папрат; на маорите; на вулканите; на езерата; на овцете; на фермерите; на Властелина на пръстена; на контрастите; на бънджито; на екстремните спортове; на ветровете; на яхтите; на глетчерите; на фиордите; на совиньон блана; на нефрита; на ръгбито, на крикета, но и на голфа...

Най-поетичното определение, на което се натъкнах за тази островна земя, бе името, дадено й от първите й обитатели, маорите – Страната на дългия бял облак (Аотеароа). Освен това тя е и държавата, която първа среща изгрева на слънцето.