Текстът е продължение. Към първа част >>
... Аз се замислих....
Усилието да се измъкна от лепкавата магия на книгата и да погледна на историята за Бела и Едуард от различен ъгъл ми костваше сериозна вътрешна борба. Защото някой дълбоко в мен крещеше, че зад красотата на героите и техните чувства стои нещо объркващо и опасно. Опитвах се да заглуша тези вътрешни „крясъци” с рационални доводи, като: „Вампири и върколаци не съществуват! Това е просто приказка!” или „Какво пък толкова – една различна история за любовта, разказана по един запленяващ начин... Нищо повече!” И когато си мислех, че вътрешния глас най-сетне е млъкнал, убеден от разумните ми доводи в полза на „Здрач”, в един не-случаен разговор по темата, ми беше сведен следния аргумент: „Понятието „добър вампир” не съществува, така, както не съществува и понятието „добър дявол”. Тези понятия взаимно се изключват. Не е възможно вампир да обича човек, така, както не е възможно и дявола да обича хората.” Първата ми естествена реакция беше да възроптая: „Но добри вампири има и те са в книгата на Стефани Майър... Направи си труда да я прочетеш и тогава пак ще говорим!” И това мое съждение изведнъж запрати мислите ми в една друга посока – посоката, от която идваше приглушеният крясък в душата ми.
Изплаших се. Няколко-дневната битка със собствените ми объркани убеждения отвори очите ми за изводи, осмислянето на които буквално ме шокира. Троянски кон! Изключително опасен! Той се инсталира в душата ти уж за да провокира съпреживяване на трепетни любовни емоции, гарнирани с много други сложно преплитащи се чувства – или нещо като душевен „скрийнсейвър” срещу сивото ежедневие, а на практика изтрива съдържанието на съвестта – този душевен „хард-диск”, съдържащ запис на онази система от ценности, които определят нашето индивидуално усещане за добро и зло. И което е още по-страшно – на мястото на изтритите ценности, този „троянски кон” записва други, за да продължим съществуването си без да усетим липсата...
Младите феновете на „Здрач”, които не случайно са основната целева група на романите, са буквално зомбирани: Всеки случайно подбран Интернет-форум по темата говори болезнено красноречиво за това – децата ни искат да бъдат вампири, макар и добри, те искат да усетят аромата от кръвта на любимата си, готови са да съхранят девствеността си, за да я подарят на приятеля си – вампир. Очаровани са от дарбите, които притежават вампирите и върколаците и искрено им се възхищават. Вярват, че от любовта между човек и вампир може да се роди нещо толкова прекрасно, мило и неустоимо, каквото е Ренезме - детето на Бела и Едуард... Стените в стаята на моето момиченце са почернели от плакати на „герои”, които те пронизват със странните очи на вампири-вегетарианци... Част от тях съм й купила собственоръчно и сега съм безсилна да я убедя да ги свали.
Резултатите от зловредното влияние на този вампирски „Здрач”– вирус (а и на много други, подобни на него - „Академия за вампири”, „Дневниците на вампира”… ) ще се видят в целия си „блясък” много скоро, когато нашите деца се превърнат в зрели хора, чиито съмнителни ценности в най-безобидния случай ще родят съмнителни ползи. Техните подменени ценности ще се предадат на децата им чрез възпитанието, които ние, родителите се чувстваме длъжни да дадем. А възпитаваме според собственото си усещане за добро и зло. Дали и ние, техните родители не носим в душите си заразата на „Троянските коне” от времето на нашата младост, когато комунистическата цензура беше строга, а църквата–забранена? Можем ли днес ясно да кажем кое е добро и кое – зло? Защо се учудваме на агресията у децата, щом като самите ние я толерираме с думите: „Ако те ударят, удари и ти!” Къде останаха Христовите ценности като кротост, смирение, търпение, любов? Те просто са изтрити от вирусите, които препрограмираха душите ни и ни убедиха, че проспериращите сега „ценности” са агресия, егоизъм, злоба, омраза...
Объркан, болен свят. Болен повече от всякога. И „антивирусният софтуер” в душите ни отдавна не работи. Защото от поколения не го „актуализираме”. Защото повярвахме, че сме си самодостатъчни.
Преди 2000 години на объркания и болен свят Господ е изпратил Иисус – Спасителя. Дали не е наближил моментът да Го стори отново?
„... И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви
и царството Му не ще има край!...”
(От „Символ на вярата”)
