Искрена Велизарова от Русе е споделила с нас поетично-носталгичен текст за детството
Един носталгичен поглед - това ние, хората, го умеем най-добре... Поглед към детството, към надеждите, към времето, когато всичко е истинско. Ех, как ми се иска за секунда да се върна отново там...
... Някъде, в уж мечтания Свят...
Ти - с имагинерно веселие и скрита зад него реална тъга,
наблюдаваш Тях - с двулични усмивки и скрита зад тях откровена жлъч...
Усмихваш се - живо, но фалшиво...
Отвръщат ти - по дяволски приятелски...
Свят! Уж мечтан Свят!
На големите хора с уж големи сърца...
Ех, Свят! Отишъл си Свят!
На несчупени радости,
Сладко възхищение,
На детски надежди!...
