Емили живее в Чикаго, работи в голяма маркетингова компания и има годеник. Стечение на обстоятелствата я изпраща в Париж, където трябва да помогне със социалните мрежи на консервативна рекламна агенция. Емили, чията роля е поверена на дъщерята на Фил Колнис - Лили Колинс, не знае и дума френски, а представата й за страната и хората в нея е придобита от пощенски картички и анимацията "Рататуй".
Новите колеги гледат на нея със снизхождение, а шефката й с откровена неприязън, особено след като Емили успява да впечатли любовника й. Момичето прави профил за приключенията си в града на любовта (@emilyinparis), който бързо трупа достатъчно много последователи, за да я превърне в инфлуенсър, а междувременно успява да се влюби в… няколко души.
"Емили в Париж" е нещо средно между "Дяволът носи Прада" и "Закуска в Тифани". Сериал, витрина на луксозния живот, който и преди пандемията беше недосегаем, но днес ни се струва химера от близкото минало. Претъпканите улички на Париж, целувките при среща, липсата на страх от хората наоколо, а напротив стремежа към вниманието им: от гледна точка на човека, който е в епицентъра на втората вълна коронавирус всичко това звучи ретро. И "Емили в Париж" е ретро.
Интересно е обаче, че освен да печели сърца, Емили печели и врагове. Привидно безобидният сериал обиди кого ли не: французите ("цялата история е плод на американските предразсъдъци…Французите са мързеливи, винаги закъсняват, сексисти, не са верни, постоянно флиртуват и, разбира се, имат спорни отношения с хигиената"), китайците (заради образа на Минди - приятелката на Емили, китайка, която работи като бавачка в Париж, чийто мандарин не звучи достоверно и на всичкото отгоре ролята се изпълнява от корейка), американците (които смятат, че не са толкова бездушни и необразовани) и милениалите като цяло (според които Емили е бумерска утопия за живота на инстаграм поколението, бумерите са поколението 45+).
Романтичните комедии винаги са били базирани на стереотипи, чиито корени са в приказките: принцът на бял кон, Пепеляшка, злата мащеха, щастливият финал, в който три дена яли, пили и се веселили. Днес обаче живеем във време на преосмисляне на клишетата: "Приятели" са прекалено бели и се шегуват с дебелите, "Алф" обижда евреите, "Женени с деца" е сексистки и т.н. Получава се така, че най-голямата провокация на "Емили в Париж" е, че е ретро. Толкова ретро, че дори започва с логото на MTV (за които бяхме забравили, че съществуват), а главен създател е Дарън Стар, автор на друг мит от края на 90-те - "Сексът и градът".
Противно на очакванията, Нетфликс не успява да бъде бъдещето. Най-гледаните проекти на платформата са всъщност реанимирано минало: комедии на Адам Сандлър (зрителите са изкарали общо над 2 млрд. часа в гледането им), екшъни и хоръри със звезди от 90-те (Сандра Бълок в "Bird Box", Марк Уолбърг в "Spences Confidential") и лебедовата песен на Скорсезе, Де Ниро и другите символи на гангстерското кино в "Ирландецът".
"Емили в Париж" се вписва идеално в рецептата на успеха - хуморът се гради на думата coq (петел на фр.ез.), a романтиката на очакването, че само етаж по-долу живее човекът на мечтите ти. Като кроасан с шоколад - истинско изкушение с привкус на вина.
