Променяла съм си косата … пъти. Многоточието не е печатна грешка или пропуск, просто пътите са толкова много, че не само не ми стигат пръстите на двете ръце и двата крака да ги преброя, но и паметта ми се оказва недостатъчна за това. Била съм слънчево руса, черно-синя, черна, черна с два руси кичура на бретона, патладжанена, фуксинова, на руси кичури, на кафяви кичури, с дълга коса, с къса коса, на класическо каре, на симетрично каре, с бретон, с много къс бретон (самоподстригах се, докато косата ми беше мокра, а след като изсъхна, ужасната къса истина ме блъсна от огледалото), без бретон, с чуплива коса (накъдря ми се, когато съм на море), с бръснат врат, с кордели (в детска градина), гръндж кърпа (през пубертета), с олигофренски фибички…

За пръв път усетих силата на русото, когато бях със скандинавски оттенък. Патрулна кола с двама полицаи вътре спря потока от коли заради мен и пресякох там, където нямаше нито пешеходна пътека, нито светофар. Тогава си казах - това е блондинка power.

С черното нямах такава сполука. Бързо разбрах, че не е моят цвят. Всъщност светкавично бързо – още щом измих боята от косата си, a от огледалото ме гледаше жена с около 5 години по-стара от тази, която беше седнала на фризьорския стол преди около час.

Тази одисея от визии иде да покаже как използваме косата си като благодатно поле за изява на вътрешното желание да се променим.

Защо всъщност променяме прическата и цвета на косата си?

Харесваме предизвикателствата и обичаме да експериментираме с нови визии. Новото лице, което ни посреща в огледалото, ни е интересно, изучаваме го с любопитство, откриваме нови неща за себе си, за това какво ни отива и какво не. Случвало ми се е с почуда да възкликна „О, ама така всъщност е много добре!”, гледайки късата си до ушите коса, след като дълги години съм я носила много дълга.

Променяме се, за да дадем нова посока на живота си. Разбира се, най-често първата стъпка на промяната е косата. Защо ли? Защото е най-лесно. Скъсваме с гадже – подстригваме се. Започваме нова връзка – боядисваме се. А когато ни писне от толкова много експерименти и промени, най-често осъзнаваме, че най-добре ни стои нашият естествен цвят.

Промяната не винаги е свързана с недоволство. Хващаме ножицата, когато започваме да усещаме, че боксуваме на едно и също място, имаме нужда от малко свеж въздух, от вдъхновение, от скок с бънджи ако щете, но под формата на кичури в косата.

Смяната на цвета и формата на косата е вид психотерапия. Навикът и живеенето по инерция не са нещо неприятно и вредно, но определено в тях има някакъв негативен оттенък. Все пак ако не беше непрестанната еволюция, а разчитахме само на навика, сега нямаше дори гребен да използваме. Новата прическа може да ни накара да погледнем и на света около нас по нов начин.

Напук. Има и такива случаи - когато някой неприятен човек те харесва с този цвят на косата, с тази прическа, какво друго можеш да направиш, освен да я смениш. Или пък, когато се ядосаш на любимия, който много те харесва с дълга коса - храс! отрязваш я само за да се насладиш на сгърчената му физиономия.

Все пак промяната на прическата е хубаво нещо. Нужна ни е, тъй както ни е нужно да научаваме новините, да посещаваме нови места, да сменяме заведението, в което се срещаме с приятели, да хапваме крем брюле за десерт, не само бисквитена торта.