Жените са перфектни богини, на които нормалните човешки дейности са им непознати. Нали така? Това, което всъщност всички ние искаме да наложим, е действителността.
Не винаги сме в перфектния си вид. Не винаги сме изискани, стилни, перфектни, подредени. Ние не сме свръхестествено съвършенство и нищо не ни е чуждо. Всъщност когато сме сами, когато никой не ни гледа, когато можем да излезем за малко от идеалния образ, който имаме пред останалите, ние приличаме от тях. Мъжете са от Марс, жените от Венера, но това не е константно твърдение.
Това ни показва Сали Никсън в своите илюстрации. Рисуваните жени не знаят, че някой ги гледа. Не поддържат перфектност, защото когато си сам, искаш просто да се отърсиш от нея. Те не са идеалната картинка, която винаги изглежда по онзи моделски начин, който ни е наложен. Хората сме красиви в своите недостатъци, в личните си ритуали, в действията, които правим тайничко, но ни носят такова удовлетворение.
Днес външността ни е жертва на постоянна оценка. Единствено тогава, когато сме сами, можем да си позволим да свалим този облик, който, честно да ви признаем, понякога ни натежава. Нарисуваните жени са такива - сами, избягали от досадното съвършенство. Те не са в перфектната поза, в перфектния вид, с перфектните обноски, перфектната женственост. Те са просто жени. Просто хора. И точно там е изкуството.
Повече илюстрации можете да видите в сайта и Инстаграм профила на Сали Никсън:
