Истини и неразкрити тайни - това изпълва страниците на новата биографична книга за Стоянка Мутафова „Добър вечер, столетие мое“. Автор на изданието е най-близкият ѝ човек - нейната дъщеря Мария Грубешлиева - Муки.
Трънки и шипки - каква роля могат да изиграят в живота на актрисата тези храсти, които традиционно свързваме с най-вече с чай или сок. Не, Стоянка не е разказвала за подвизите си в кухнята, а за трудностите по пътя си, които сами е избирала.
„Театърът е всичко за мен. Не вървях по магистралата. Търсех пътечки, да ме закачат трънки и шипки. Така стигнах до героините си“, казва голямата Стоянка Мутафова.
На 400 страници в изданието са събрани спомените на самата Стоянка и разкази на много от близките й хора – нейни колеги и приятели. Така се е оформил динамичният разказ за един пълноценен живот, посветен на изкуството, с който читателят ще се забавлява, но и ще разсъждава. Открито, без преструвки, Стоянка разказва за себе си с чувство за хумор и малко тъга, а Муки понякога дава контра тезата – както се случва и в живота им.
„Стояна е актрисата, която, след като е разсмяла 600-700-800 човека, се прибира вкъщи тъжна – защото носи тъгата на познанието“, каза Албена Павлова и допълни: „Много обичам Стоянка Мутафова!“
Изданието (Catch a story, бутикова издателска къща) е богато илюстрирано със снимки от архивите на Сатиричния театър и от личния архив на Стоянка Мутафова. То може да послужи и за справочник, защото е събрало ролите й и наградите, както и ценни спомени на актрисата за големи личности от историята на българската култура, които не са между нас.
Любомир Нейков сподели, че най-ценният урок, който е получил от Стоянка е, че младостта продължава толкова, колкото сам си пожелаеш.
Самата Стоянка Мутафова призна, че е била напълно искрена в книгата, а на журналистически въпрос отговори, че от всички истории в биографията си й се иска да преживее отново две – любовта си с Роберт Роснер и другата, с Нейчо Попов. „Имах две любови, после останах сама“, тази изповед направи актрисата.
