В някои райони на България посрещат днешния изгрев с огньове. Атанасовден е - от последните дни, в които в миналото са се пеели песни за любов и женитба.
Името Атанасиос е гръцко, със значение „безсмъртен".
Според народните вярвания на Атанасовден е точно средата на зимата. Затова и в много краища на България го наричат Среди зима. Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и след този ден съблича дебелия си кожух, облича копринена риза и се провиква
"Иди си, зимо. Идвай лято!"
От този ден денят нараства "колко скача 3-годишен елен".
В миналото се смятало, че на Атанасовден се ражда чумата. По тази причина жените месели медени питки и раздавали на роднини и съседи. Така вярвали, че ще омилостивят болестта.
Освен медени, се правят и питки с форма на куче. Смятало се, че болестта се страхува най-много именно от тези животни.
Ако на Атанасовден вали сняг, годината ще е плодородна. "Дебел сняг - дебел комат" - казва народът, имайки предвид именно това богатство.
Имениците черпят с пълнена кокошка, пиле с ориз и свинско с бамя.
Честито да е името на Атанас, Атанаска, Наско и Наска!
