Иван Сапунджиев е поредният участник, отпаднал от "Фермата" след оспорван двубой. Той се изправи срещу Иван Гинчев, където загуби решителната пета битка заради 3 секунди изоставане. Иван е на 42 години, роден в Пловдив, в момента живее в село Волуяк с приятелката си. Философ, прочел няколко хиляди книги, уеб дизайнер, блогър и композира рекламна музика.

Възхищава на древните траки и не одобрява българите емигранти, които бягали, защото така им било по-лесно. Според него бъдещето е в живота на село.

Срещаме се с него веднага след напускането на "Фермата", за да ни разкаже повече за конфликта си с Божидара и какво ни дава храната, произведена на село.

Обичаш ли да готвиш?

Ооо... Аз просто не мога! Иначе много обичам добрата кухня и много се радвам на тези, които могат да готвят. В един период от живота ми с това се е занимавала майка ми или близкия ми човек. А когато съм бил сам, не ми е оставало време да готвя и да си правя експерименти. Четях по 15-16 часа на ден и буквално се изхранвах само на консерви. Отскоро правя опити да готвя и виждам, че не съм много запознат с нещата. Но си казвам, че това просто не ми е силата! Обичам да коментирам вкусно сготвеното. Ценя хората, които го правят. Но аз съм много бос с тази работа! 

Какво ти липсваше най-много като храна във "Фермата"?
Храната беше непълноценна и еднообразна. Заради липсата на магнезий, всеки ден ми се схващаше ръката. Когато се прибрах вкъщи не спирах да ям каквото намеря. С няколко човека във фермата се зарекохме, че като излезем навън, ще затворим една сладкарница само за нас.
Сладкото ни липсваше най-много. То насища сетивата и действа ударно. Веднага се отразява на настроението. Липсваше ми повече от месото дори. Говорихме най-често за месо и може би мъжете не си признавахме за сладкото, но ушите ни пращяха, когато се появеше нещо сладко.

Какво по-ценно получава човек от храната, произведена на село, от тази от супермеркета в пакети и кутии?
Аз съм от малкото, които усетиха по-силно разликата между необработената, домашно произведена храна и обработената. Почти нямам опит с храна, която е натурална. Това беше шок за мен! Всичко беше различно -вкусът на хляба, млякото, на импровизираното ни сирене, та чак до обикновения домат, който си откъсваш от градината. 

Би ли пил кафе с Божидара навън?
Съмнявам се, защото аз не обичам изкуствеността и лицемерието. Много тежки неща си казахме с нея. И имаме неприязън един към друг. От моя страна, има много причини, някои от които са принципни. На нея не мога да й обясня, че не можеш да държиш в една купичка неща, свързани със зодии, с извънземни, с индуизъм, с християнство, с Дънов и т.н. Тя не разбира и не позволява спокойно да й обясниш, че тези неща са несъвместими и взаимно изключващи се. Че е обида към всяко от тях да не виждаш разликата помежду им. И да смяташ, че можеш да проповядваш на останалите тези неща.

Аз лично съм нерелигиозен, но уважавам всяка религия. Няколко пъти се опитах да й кажа, че трябва да бъде малко по-коректна. Изненадах се, как приема всичко на нож! Това, което се опитва да лансира като свой образ, е нещо фалшиво. Опитах се да не обръщам внимание, но виждах, че се повтаря. Че е много театрална. Почти колкото Иван Гинчев или Алек с неговата театрална любов.