През май 2015 г. варненката Яна влиза заедно с приятелка в хранителен магазин, като има съвсем конкретна цел – да си купи любим сладкиш. На опашката обаче едно момче на име Николай купува пред нея последното кексче.
„Ама и аз чакам за това. Няма ли джентълмени в днешно време?“ – възкликва Яна, а мъжът веднага й подава сладкиша. С това мимолетната среща, дело на съдбата, приключва, но с една важна подробност – Николай познава бегло приятелката на Яна и след време решава да потърси контакт с нея. Кани я на кафе и получава доста нестандартен отговор:
„Не обичам кафета, предпочитам разходки. Искаш ли да отидем до крепостта Овеч край Провадия?“
Николай веднага се съгласява и двамата тръгват на първото си пътешествие. Втората им среща вече е във Варна и нещата потръгват.
Предложението за брак идва на 6 август 2018 г. (Преображение) в Родопите. На Орлово око, където двойката вече е била през 2016-та.
Яна споделя: „Стори ми се странно, че Николай изведнъж предложи да отидем в Родопите, които са доста далеч от Варна. Там усетих, че е притеснен. На самата панорамна площадка той помоли непознат мъж да ни направи видео. В този момент ми направи предложението и следващите 15 минути бяха голяма еуфория. Туристи, които не познаваме, извадиха от раниците уиски и малки чашки за наздравица.
Решихме сватбата да е точно година по-късно, което породи малък проблем. На Преображение не се правят църковни бракове и едва намерихме свещеник, който да ни венчае при това с изнесена церемония.
Носиите за нас и за родителите ни ги уши една фирма във Варна. За останалите гости взехме под наем. Имаше леко напрежение, защото четири дни преди церемонията по нашите дрехи все още трябваше да се правят корекции. За щастие, на 6 август не беше толкова горещо, а и сватбата беше вечерна, та не завряхме в носиите.
Избрахме заведение в битов стил в комплекс „Барите“ до село Чернево. Сред 70-те гости имаше българи, живеещи в Австралия и Англия. С тях имаше и чужденци, които бяха очаровани от пъстрите дрехи и богатите ни традиции. Слушахме всякаква музика без чалга.
През деня спазихме ритуалите. Бръснене на младоженеца и събиране на космите в кърпа, подарена от булката. След това космите се поръсват върху овошка за плодородие. Взимането на булката е след дълго пазарене с нейните дружки. Накрая младоженецът подарява на момата нови обувки, пълни с пари, за да са й по мярка. На прощаване с бащиния дом аз се поклоних три пъти на всеки праг.
При срещата на двата рода моите роднини казват „Ние водим слънце“, а роднините на младоженеца отвръщат „Ние водим месечина“.
Имаше и предизвикателство към младоженеца – да засади дърво.
Съветвам булките сами да си организират нещата. Така ще са по-доволни и удовлетворени.
Украсата бе с изкуствени слънчогледи и изсушени лавандули и житни класове, защото се притеснявахме, че живите цветя няма да издържат в жегата. Помолихме гостите вместо да купуват букети, които ще живеят само два-три дни, да дарят пари за благотворителна кауза.
Прическата направи моя приятелка фризьорка – Иванина Петкова, гримът бе на Еманоела Карагьозова, а снимките поверихме на Балин Балев."
