На 18 октомври художниците честват своя професионален празник. Той се отбелязва в деня на свети апостол Лука, който е приет за първия християнски иконописец. В Деня на художника си говорим за първите българките в изобразителното изкуство
„Старите художнички по света са станали по-модерни от младите художници, твърди Яра Бубнова, директор на Националната галерия, изкуствовед, критик и един от най-добрите куратори у нас. - Тенденцията върви от 5 години. И това е така, защото тези жени са получили признание за творчеството си едва в края на своя живот. По принцип жените в изобразителното изкуство винаги са били в пъти по-малко от мъжете. Докато мъжете художници правят кариера до 35 години, при жените това е невъзможно. Защото те стават майки, създават семейство и много повече се занимават с битовата страна на живота, отколкото с картините си. Затова и много по-късно навлизат в професионалната среда. Например в Румъния – Гета Братеску – живописец и концептуален художник, която почина на 90 години, никому не е била нужна, освен на една група художници, които винаги са й се възхищавали и са черпили познания и мотивация от нея. И в един момент, един млад галерист й обръща сериозно внимание...”
Вече се говори за това, че непризнаването на жените е било страшно несправедливо, създават се и фондации, които и финансово, и организационно обслужват само жени
„И в българското изкуство съществуваше мнението, че жените са по-слаби художнички и по-добре да се занимават с приложно изкуство, казва Яра Бубнова. - Но когато попаднат в сферата на много по-умното и рисково изразяване на себе си, те някак се неглежират. Дори съм чувала, че е имало наши творци, които чрез журиращите, не са допускали своите приятелки или съпруги до изложби. И тъй като мъжете винаги са били повече в професията, както и сега, винаги има и тази неравнопоставеност. Не смятам това за редно, а и много загубихме по времето на соца от липсата на равнопоставеност при половете. И на жените им е напълно ясно това покровителствено отношение от страна на мъжете, които предпочитат нежната половинка да демонстрира женските си качества, а не творческите. Разбира се, много неща се правят, бавно и плавно светът се променя. Напоследък има много изложби на жени – смесени и самостоятелни, които са много интересни, още повече заради този дълъг и несправедлив период, в който те са били встрани. Истината е, че световното изкуство призна възможността на хората от различните раси да говорят с пълен глас, но все още изживява проблем с изкуството на жените.”
Още по темата, конкретно засягаща българките в изобразителното изкуство, внася яснота Росена Иванова, бакалавър в НБУ, специалност „Изкуствознание и история на културата“, куратор на множество изложби в галерия „УниАрт”. Тя разкрива кои са първите художнички и преподавателки, както и кои жени са били оценени и наградени първи.
Г-жо Иванова, кои са първите жени, които се изявяват в рисуването и заявяват публично личността си?
Държавното рисувателно училище в София е открито през 1896 година, като то се разделя на два отдела: художествен и приложен, обвързан с художествената индустрия. Още тогава в приложния отдел преподава Тереза Холекова - по везба и плетене на дантели. През първата година са приети три момичета, а през втората четири, като момчетата са около 10 пъти повече и през двете години. Трябва да имаме предвид, че процесът на еманципация, който ще доведе до увеличаването броя на художничките през 20-те и 30-те, започва веднага след Освобождението, с разпадане на патриархалното семейство и даването на възможност на жените да приоритизират занимания извън него.
Държавното рисувателно училище приема жени от откриването си, за разлика от Софийския университет, където битката продължава чак до 1901 г. Така през приложните изкуства, жените започват да си проправят път към живописта и скулптурата. Голям пробив в тази насока прави Елисавета Консулова, която постъпва втори випуск през 1897 г. След среща между нея и тогавашният директор на училището проф. Иван Мърквичка, жените биват допуснати до часовете по рисуване на голо тяло от натура. Повечето художнички в началото на века заминават да се обучават в чужбина - в частни академии за жени, които в България по това време не съществуват, от части, защото рисувателното ни училище (от 1921 г. става Държавана художествена академия) приема формално наравно мъже и жени. Младите художнички, които имат възможност да пътуват, са от заможни семейства, рядкост е да успеят да се домогнат до държавна стипендия. Някой от по-бележитите художнички, които заминават да учат в чужбина, са Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова и Анета Ходина.
Невена Ганчева, която се е изявявала в живописта, ли е първата наградена художничка през 1924 г.?
Невена Ганчева е една от ключовите жени в живописта през 20-те години. След оспорван конкурс през 1924 година, тя печели стипендия за специализация по живопис в Рим. По това време е огромна рядкост жена да спечели държавна стипендия, като повечето млади художнички заминават да се обучават в западни академии на разноски на родителите си. Тя е и член на секцията на жените художнички, основана през 1928 г., към създаденото преди 4 години Дружество на жените с висше образование. Невена Генчева се отдалечава от традиционните женски сюжети. През 20-те години тя, както и други нейни съвременнички, се интересуват от образа на съвременната, неомъжена жена от Западна Европа. През този период тя изобразява себе си в автопортрет, който заявява нейната позиция като самостоятелен артист. През 30-те обръща поглед към природата и селския пейзаж.
Защо едва 15 години по-късно отново е наградена жена?
Между 1923-1944 г. две художнички печелят награда на Министерство на народната просвета (МНП) - първата е Невена Ганчева през 1924 г., а след това през 1939 г. наградата е дадена на Руска Попвасилева. Всеки избор на специализант се оказва в центъра на широка полемика от страна на преподавателите. Можем да предположим, че тя е била дори по-разгърната, като става дума за жени в изкуството, които за пръв път започват да проявават интерес към образование на Запад и да кандидатстват за стипендии. Да се даде стипендия в отдел „Живопис“, например, означава да се избере един студент, независимо от какъв пол е, но полът на този етап не е прежалим фактор в оценката на работата на младите художници. С други думи полето все още не е изравнено. Все още се говори за женски теми в изкуството като майчинството. През 30-те все още не е преодоляно и убеждението, че в художествените практики има определена йерархия, като приложните изкуства, отредени на жените, са по-ниско в нея. Художничките, които решават да излязат от приложната сфера, често биват критикувани за този си избор, а художествените им възможности поставяни под въпрос.
Има ли жена, която да е преподавател в изобразителното изкуство у нас през 30-те г.?
Райна Руменова е единствената жена преподавател през 30-те. Оказва се, че макар по това време да има достатъчно професионално подготвени художнички, школувани в чужбина и участвали в изложби, това не е достатъчно, за да се преодолее предразсъдъкът, обвързан с мястото на жената в академичната йерархия.
Кога е преломът на жените в изобразително изкуство и кои от тях се открояват с творбите си?
До 1909 г. жени не са представлявали страната ни в международни изложения, докато Анета Ходина и Анна Йосифова не участват в десетата международна изложба в Мюнхен. Голям скок се наблюдава след Първата световна война, когато се появява и известно разнообразни в социалния статут, но не такова като при мъжете. През първите години на 20 век в общите изложби в България започват да бъдат включвани и жени, а броят на художничките нараства, което е валидно и в цяла Европа. Желаещите да получат академична школовка и реално приетите студентки също се увеличават, като в началото на 20-те години от общо 238 ученика в Държавната художествена академия 92 са жени. Тази тенденция се запазва и през 30-те. През 1924 година е създадено Дружеството на жените с висше образование, а четири години по-късно към него е учредена и секция на жените-художници. Те организират първата изложба на жени в България, в която участват Елисавета Консулова-Вазова, Невена Ганчевска, Вера Иванова, Екатерина Савова, Наталия Футекова, Олга Шеханова и Васка Емануилова. Представени са скулптура, живопис, керамика, рисунки и офорт, като сюжетите са разнообразни. Реакциите към изложбата са смесени. От една страна, усилията на художничките са похвалени, като се добавя фактът, че на техните изяви не е обърнато достатъчно внимание. От друга страна, има не малко гласове, които наричат изкуството, създадено от жени, дилетантско, защото подражава на това, което е създадено от мъже. Набляга се и на това, че все пак приложните изкуства са по-близки до женската природа. Изложбите, организирани от секцията на жените художнички, стават ежегодни от 1930 г.
