Преди известно време попаднах на информация за една изложба в Националната галерия, която представя картини на първите поколения български художници. Погледът ми някак естествено се закова върху името на единствената жена сред изброените - Елена Карамихайлова, към която в описанието е написано „една от първите професионални художнички в страната“ (което всъщност идва от това, че тя първата жена художник в историята на новата ни живопис с академично образование).
Тогава си дадох сметка, че всъщност не знам нито едно име на жена български художник. И започнах да ровя. Останах очарована от това, на което попаднах. Истинско вдъхновение е да прочетеш за живота на тези жени, а картините им те потапят в един свят, колкото далечен, толкова и близък (потърсете например историята и картините на Султуна Суруджон или на Елисавета Консулова-Вазова).
Днес обаче ще ви занимая с живота на Елена, който намирам за вдъхновяващ и поради тази причина я включваме в групата на нашите 24 жени с кауза.
Карамихайлови са били голям и известен род в Шумен, произхождащ от Яни Карагьозлу – търговец, вероятно чехлар, женен за дъщеря на свещеник, наричана баба Хаджийка, защото като малка баща й я водил заедно със сестра й на Божи гроб. Синът им Михал Янев Кара-Михайлов е баща на Елена Карамихайлова, леля на Елисавета Карамихайлова.
Елена Карамихайлова (1875-1961) учи в Цариград, където завършва Американския колеж за момичета. Проявява любов към музиката и въпреки че директорката на Американския колеж се опитва да я убеди да се посвети на правото, тъй като според нея България напредва и в скоро време жените ще имат същите права като мъжете, Елена – раздвоена между пианото и рисуването, след дипломирането си заминава за Виена, за да продължи музикалното си образование. Там решава, че няма достътъчно музикален талант и учи три месеца в частното училище по рисуване на словенеца проф. Треблов (т.нар. "Дамска академия"), а по-късно в Мюнхен при известните художници Хенрих Книр, Янжело Янг и Християнис Ландербергер.
Завръща се през 1908 г. със солидно образование и висока художествена култура. Установява се в София при един от братята си, известен хирург, а през лятото е в с. Земен, Кюстендилско. Преди Първата световна война пътува до Мюнхен (където има ателие) и Париж.
До края на живота си Елена рисува като независим художник. Тя е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Утвърдена майсторка е на женския портрет – в началото рисува портрети на градски жени, а по-късно – и на български селянки.
Тя е сред създателите на българския импресионизъм. Характерни за картините й са "светлината и вибрациите на въздуха"**.
Не бих се наела да говоря за картините й от позицията на разбиращ, камо ли експерт, но пък смятам, че свободно мога да споделя усещанията, които те предизвикват, най-вече женските й портрети – деликатност, чувственост, малко тъга. Тя успява да придаде много реалистично образът на градската жена у нас в началото на XX век.
Картини на Елена Карамихайлова има в Националната и Cофийската градска художествена галерия, както и в картинната галерия в родния й град Шумен, която носи нейното име.
Източници:
bg.wikipedia.org
**Пенка Лазарова, Никола Балабанов „Професор д-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик“ (2013 г.)
