.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Какво не знаем за Елисавета Карамихайлова – първата дама на българската физика

Бистра Момова | преди 18 седмици
елисавета карамихайлова
Снимка: Wikipedia/Книга ПРОФЕСОР Д-Р ЕЛИСАВЕТА КАРАМИХАЙЛОВА – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЯДРЕН ФИЗИК

Била е истинска дама, но не в светския смисъл на тази дума – аристократ по дух, човек с голяма обща култура, незлоблива, чудачка, която се надсмивала над недостатъците си. Свободно говорела и пишела на немски, английски и френски език, подкрепяла талантливите млади учени и използвала големите си международни научни връзки, за да им издейства стипендии и специализации в чужбина. Човек с огромна духовна сила и висока етика. Много човешка топлина, грижи, знания и поощрения в работата си са получили всички, които са работили с нея. С тези думи започва книгата на Пенка Лазарова и Никола Балабанов, посветена на една дама, която освен много първи неща, постигнати в областта на физиката и образованието, е имала и завидни качества като човек. 

Проф. д-р Елисавета Карамихайлова намира заслужено място в голямата тема на LadyZone.bg през месец май, посветена на 24 ЖЕНИ С КАУЗА.

елисавета карамихайлова
Елисавета Карамихайлова като ученичка, 1906-07 г. Снимка: Wikipedia/Книга ПРОФЕСОР Д-Р ЕЛИСАВЕТА КАРАМИХАЙЛОВА – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЯДРЕН ФИЗИК


Проф. д-р Елисавета Карамихайлова с основание може да се нарече „първата дама на българската физика”. Защото тя наистина е първа – първата жена хабилитирано лице в най-старото висше училище в България - Софийския университет „Св. КлиментОхридски”. Наредс това д-р Е. Карамихайлова епървият ядрен физик на България, посветила на ядрената физика повече от 40 години от живота си. През 20-те години на ХХ век като сътрудник на Радиевия институт във Виена тя се занимава с подобряване качествата на един от основните методи за регистриране на ядрени лъчения – сцинтилационния метод. През 1935 -1939 г. работи в Кеймбридж. Избрана през 1939 г. за доцент в Софийския университет, д-р Карамихайлова става организатор на първия системен курс с практически занятия по атомна физика, основател и пръв ръководител на Катедрата по атомна физика в нашата Алма матер. По-късно ръководи Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българската академия на науките и става първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия и първата жена – професор по физика в България.

Ражда се във Виена, но се връща в България

Елисавета е родена през 1897 г. във Виена в семейството на Иван Карамихайлов и англичанката Мери Слейд. Нейна леля е художничката Елена Карамихайлова. През 1907 г. семейството се премества в София, където баща ѝ става един от известните хирурзи.
През 1917 г. Елисавета Карамихайлова завършва Първа софийска девическа гимназия, а през 1922 г. - физика и математика с докторска степен във Виенския университет. Още през 1921 г. тя започва да работи върху радиолуминисценцията в Института за радиеви изследвания във Виена под ръководството на Карл Пшибрам. След кратък престой в София през 1923 г. тя се връща в Института за радиеви изследвания. През 1935 г. продължава изследванията си в Кавендишката лаборатория на Кеймбриджкия университет.

Виктория Ангелова-Винарова - когато жените у нас още нямат право да гласуват, тя печели архитектурни конкурси

Работата в Софийския университет

През 1938-1939 г. Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет. В крайна сметка, през декември 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета.

елисавета карамихайлова
Снимка: Wikipedia/Книга ПРОФЕСОР Д-Р ЕЛИСАВЕТА КАРАМИХАЙЛОВА – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЯДРЕН ФИЗИК


Подробно описание на „одисеята” с кандидатстванията на Карамихайлова за доцентско място в Софийския университет има в изследванията на доц. Жоржета Назърска . Най-после „желязната завеса”, спусната на вратата на Софийския университет за доцентски места за жени, е повдигната - с решение на Академичния съвет от 12.12.1939 г. д-р Елисавета Карамихайлова е назначена за редовен доцент по „Опитна атомистика с радиоактивност” в Катедрата по опитна физика и метеорология на Софийския университет. Най-после се осъществява мечтата й да се завърне в родината си и да бъде полезна за българската наука – така, както баща й – хирургът Иван Карамихайлов, в началото на века се завръща в България, защото страната му се нуждае от лекарските му знания.

След пенсиониране на главния професор, Карамихайлова заема неговото място и започва изследвания в областта на космическите лъчи и в областта на радиоактивността на минералните извори.

Започва работа в БАН

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е смятана за политически неблагонадеждна от комунистическия режим. На нея ѝ е забранено да участва в международни научни конференции, срещи и др., а кореспонденцията ѝ със Западния свят е спряна.През 1951-1954 г. е направен опит за изключване на Елисавета Карамихайлова от Софийския университет. В нейна защита застават физици от университета, в резултат на което тя запазва мястото си, но е принудена да прекара последните години от кариерата си във Физическия институт на Българската академия на науките.

Работата й предвещава и нейната смърт

Във Физическия институт на БАН Карамихайлова има значителен принос в обучението на кадри и създаване на експерименталната база в изследването на радиоактивността. С нейно участие са изградени редица направления: ядрена спектроскопия, космически лъчи, ядрени методи, масспектрометрия и др.

елисавета карамихайлова
Снимка: Wikipedia/Книга ПРОФЕСОР Д-Р ЕЛИСАВЕТА КАРАМИХАЙЛОВА – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЯДРЕН ФИЗИК



Подобно на много други физици, работили с големи дози радиоактивни вещества по времето, когато вредата от облъчванията не е била достатъчно известна, проф. Елисавета Карамихайлова заболява от рак – вероятно от продължителното въздействие на радиоактивните лъчения при работата й. Умира през 1968 г.

Отдадена на работата си Екатерина не успява да съчетае изследователската работа с женитба и майчинство. Но самотата не деформира характера й и не я отделя от хората.

Завещава цялото си имущество с бащината си къща на ул. „Кракра” на БАН, а също и тялото си, за да бъдат изследвани ефектите от облъчването върху човешкия организъм. Освен научно наследство от повече от 40 труда, оставя след себе си цяла плеяда от стойностни ядрени физици, които продължават делото й.

***

Източници: bg.wikipedia.org/Пенка Лазарова, Никола Балабанов „Професор д-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик“ (2013 г.)

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Имахте ли романтични нощи през лятото?