.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Как една гей двойка с дете гледа на новината за раждането на "първото лесбо бебе у нас"

Бистра Момова | преди 9 седмици
семейство иванови

Темата за „първото бебе, родено в семейство на две жени в България“ и „първото лесбо бебе у нас“ започна да се копира и прекопира от различни сайтове. Ние решихме да стигнем малко по-далече от историята на двете жени, които са решили да имат общо дете, и да ви покажем и друго гей семейство, което също отглежда дете.

Но първо фактите:

Вяра и Диляна дадоха живот на момченце на 6 юни. По стечение на обстоятелствата това се случи в навечерието на шествието в подкрепа на хомосексуалните хора „София Прайд“. Бебето получи името Виктор-Мануел, а зачатието се е случило ин витро чрез даряване на сперма от анонимен донор. По-специфичното в случая е, че едната жена износва бебето, а от другата са взети яйцеклетки. Двете не пропуснаха да споделят щастливото събитие в социалните мрежи, като публикуваха снимки на бебето.

Важно е да отбележим, че Вяра и Диляна имат брак във Франция, през 2018 година правят сватба, но бракът у нас няма как да се зачете, защото това не е позволено според българските закони.

Нашата история е за Силвия и Наталия*, които са заедно от 5 години и половина. Преди 2 години решават, че искат да имат дете. Започват опити с инсеминация, третият, от които е успешен. Даниел* се ражда в края на миналата година. Какво е да си гей родител в България и по различен начин ли възпитават две майки от хетеросексуална двойка, разказват Силвия и Наталия.

Какво в заглавията, които медиите у нас подбраха за раждането на детето на Вяра и Диляна, ви притеснява? Защо това не е първото лесбо бебе у нас?

Силвия: Най-малкото нашето бебе е родено преди това на Вяра и Диляна. Но проблемът е не кое е първото, второто и т.н., а това, че подобни заглавия показват колко безсилна е журналистиката в търсене на сензация с пиперливи заглавия. И колко малко явно знаят медиите у нас за гей общността. Фокусират се върху една двойка и смятат, че това е някаква представителна извадка или че това е една от малкото такива двойки в България. Реалността обаче е друга – ние познаваме още много гей двойки с деца тук. И въпреки че ни обединява това, че сме хомосексуални родители, ние, също като хетеросексуалните хора, сме различни, имаме различни подходи за отглеждането на децата си. Всички ние обаче сме искали съвсем съзнателно своите синове и/или дъщери, те няма как да бъдат направени случайно, а са желано, мислено решение и затова със сигурност ги отглеждаме с много, много любов. Всъщност, също както е и при много хетеросексуално двойки.

Даниел по какъв начин е заченат?

Наталия: Процедурата се нарича инсеминация. Заедно със Силвия избрахме донора, който е анонимен.

Какви трудности срещат еднополовите родители в България? Вие лично с какви неуредици сте се сблъсквали досега?

Наталия: Най-големият проблем за мен е емоционален – това, че в социалните мрежи омразата е огромна. Много хора ни отхвърлят, без дори да са разговаряли с нас и без да ни познават какви сме като личности. Сякаш важното в живота е само с кого си лягаш… Защо тези хора мислят, че са толкова праведни и са сигурни, че тяхната теза е правилна, че да ни съдят? За мен Бог е любов и не би съдил хората, които обичат, а онези, които мразят.

Силвия: На мен най-болно ми е, че се водя самотна майка, а имам партньорка, която се грижи абсолютно наравно с мен за детето ни. По документи в България Наталия е никоя, макар че двете сключихме брак в Дания. Болно ми е, че редица държави гледат на нас равноправно, а собствената ми родина вижда в мен някакъв половин гражданин явно. А ние с нищо не сме й длъжни – плащаме данъците си, изхвърляме боклука си разделно, погрижили сме се за прираста на населението дори. Има редица хетеросексуални семейства, които са по канон, „както е редно да бъде”, и в които семейства мъжът пребива жена си, детето си, напива се, не полага грижи… Защо моето семейство, в което има любов, взаимност, разбиране и уважение, да е по-недостойно? И ще продължа последните думи на Наталия – ако Бог е любов (не онзи Бог в Библията, а този, вътре в нас и около нас), той не би анатемосвал хора, които се обичат. За отглеждането на едно дете най-вече трябва среда, в която има хармония и любов. Едно дете изначално не дискриминира. Ако започне да го прави, това е гласът на възрастните.

гей двойка
Снимката е илюстративна и не отразява истинските лица на двете ни героини и тяхното дете. Снимка: istockphoto.com

Начинът, по който обществото у нас се отнася към хората с различна сексуална ориентация, както и законът, ли са причината да не излезете с имената и лицата си?

Наталия: Да. Имам колеги, които не знаят, че съм лесбийка и ме уважават и харесват, но в същото време и пред мен, и в социалните мрежи показват неразбирането си към гей хората. Хубавото е, че получавам пълна подкрепа от семейството си.

Силвия: При мен подкрепата от семейството е спорна. Има разбиране, но в същото време го има елементът „какво ще си кажат хората”. Родена съм в малък град, в който околните съчиняват живота ти още преди да се е случил. Затова и не се разкривам тук с лицето и името си – за да не получат дискомфорт родителите ми от епитетите, които вероятно ще ми бъдат лепнати.

През уикенда се проведе „София прайд”. Бяхте ли там и как ще отговорите на ширещото се мнение, че това е парадиране?

Наталия: Бяхме, да. Темата с парадирането се дъвче толкова години и всеки път ЛГБТИ общността обяснява каква е идеята, но явно който не приема друго освен собственото си мнение, не иска да слуша. Има и един изключително изтъркан и досаден виц, който се публикува всяка година във Фейсбук… Явно въображението и оригиналността не са силните страни на противниците на прайда. Иначе всеки прайд изпраща определено послание. Мотото тази година беше „Не давай власт на омразата”.

Моята причина да отида е свързана именно с това, което казах и по-рано – желанието ми моята партньорка да бъде законно призната за родител на детето ни.

Когато започна шествието, гледах в очите хората, които бяха около нас, които ни гледаха от балконите, и им се усмихвах. Исках да видят погледа ми, да видят, че и аз съм човек, не съм болна, не съм изрод, също като някои от тях обичам морето, студената бира, веселата музика, испанския език, обичам да ме будят усмивките на любимия ми човек и на детето ми… Единственото, което ми липсва, е държавата, в лицето на политиците, да ми бъде и родина и да ме закриля от омразата.

 

*Имената са променени с цел да бъде запазена анонимността на двете жени и тяхното дете.

 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Пускате ли снимки на децата си в социалните мрежи?