Водещият на предаването "120 минути" по bTV Светослав Иванов разговаря с Радостина Колева от Cultinterview за сериозните и важни теми от живота и защо някои спомени трябва да останат на хартия.
Животът се променя на 33. Твоят в каква посока пое тази година?
Ако го сравняваме с живота ми преди 10 години – да, различно е. Ако се върна в годините назад, 2007-а беше изключително важна година за мен. Тогава за пръв път отидох в Ирак, тогава дойдох в bTV и започнах да навлизам в телевизията… Често се връщам назад. Това вече е сериозен период от време – 10 години. Мисля си как са минали, какво съм успял да свърша. Животът ми се развива добре, здрави сме, имам прекрасно семейство, дете, правя това, което обичам.
А към какво подхождаш предпазливо?
Не съм от най-предпазливите. Знам какво обичам и какво не обичам, какво мога и какво не мога. Например в живота никога не съм бил екстремен човек. Но в работата се е случвало да отида на война и то няколко пъти. Тогава адреналинът е друг тип.
Ама ти като отиваш на война, това пак е в твоя живот?
В продължение на няколко години приемах професионалния си живот като някакъв филм. Много беше динамично, интересно, случваха се събития, обикалях света, бях тук или там. Честно ти казвам, изглеждаше ми като филм. Сякаш се гледах отстрани и участвах. Не гледах много сериозно на себе си. И все още се старая да не го правя, защото тогава ще загубя вътрешната си тяга.
Сегашният филм как ти се вижда?
Малко е по-различен, една идея е по-сериозен и по-истински. В живота на всеки човек идва един момент, в който осъзнава, че морето не е до коленете. Сега се замислям. Преди отидох сам в Ирак, но сега не бих го направил, защото вече има хора, за които знам как ще се притесняват, хора, за които нося отговорност. Не бих действал лекомислено.
Кога се опитва да провокира водещият на „120 минути”, кога е бил стресиран преди интервю, кога са му спирали думите и още прочетете в пълния текст на интервюто му за сайта Cultinterview.
