.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Менделсон в LadyZone: Любовната история на Ивет Григорова и Атанас Минев

| преди 42 седмици
ивет григорова

Тази седмица в поредицата "Менделсон" ви срещаме с една двойка, която казва, че връзката им е кармична. Любовта им пламва бурно и дълго време остава скрита, до днес, когато заедно ще разкажат за нея. Запознайте се с жената, която ръководи една от най-големите модни агенции у нас - Ивет Григорова и мъжа до нея Атанас Минев.

Атанас: Видях Ивет в едно столично заведение. Знаех коя е, разбира се! Направи ми много хубаво впечатление – много усмихната, много красива. В същия момент я намерих във фейсбук, изпратих й покана за приятелство и след което й написах съобщение.  Беше нещо от сорта "Какво хапва тази красива жена, за да бъде толкова красива?" 

Ивет: Да, това написа, но преди това каза "Извинете, нали не се бъркам, че вие бяхте онази красива руса дама, която седеше еди къде си?". И аз го поглеждам това съобщение и си казвам "Боже, за какво става въпрос?". И сопнато отговорих "Не, не бях аз, нещо сте се объркал!". След което написа това "какво хапвате". И му дадох рецептата за това как изглеждам. 

А.: Рецептата беше много интересна – 2 щипки радост, 2 щипки добро настроение и нещо от сорта. От който отговор аз останах приятно изненадан!

И.: Красива пък и умна!

А.: В същия момент си казах, че това е моята жена.  

И.: Той продължи да пише, да задава въпроси. Аз или отговарях нещо откъслечно, или въобще не отговарях. Поради простата причина, че аз тогава бях семейна. С течение на времето аз започнах да го усещам като по-близък човек. При положение, че аз наистина не знаех визуално как изглежда! Постепенно отношенията ни станаха приятелски, намерихме много общи теми на разговор, разговорът ми с него стана увлекателен. И наистина аз неусетно започнах да усещам нужда да си контактувам с него. Беше ми много приятно! И така, комуникирайки си във времето, след няколко месеца той предложи…

А.: Да обядваме.

И.: Ние се срещнахме за един обяд, който продължи в следобяд и едва ли не премина към вечеря! Ние не можехме да спрем да си говорим, не можехме да се насладим визуално един на друг. Нещата между нас бяха и са прекалено силни и в един момент абсолютно нищо не можа да ги спре. И решението ми беше категорично. Аз се притеснявах за реакцията на децата ми. А те реагираха по-добре отколкото очаквах.

И.: Аз го усещам като някакво допълнение към себе си, усещам го като моя завършек. Аз имам чувството, че ние, когато сме двамата, сме едно цяло. Имало е много често моменти, в които аз си мисля нещо и искам да му го кажа и точно в този момент той се включва и ми го казва същото!

А.: Ние мислим на един глас общо взето. Както и другото интересно е, че ние дори си мълчим заедно. И ни е хубаво и спокойно от факта.  Тук идва вторият интересен момент – с готвенето.

И.: Като се запознахме, аз му казах, че не готвя, не чистя и кафето ми се носи в леглото...

А.: За пред широката аудитория – Ивет изобщо не готвеше и не обичаше домакинската работа. В момента готви много вкусна паста със скариди, много вкусна мусака, въобще изведнъж започна да готви и то с голям успех.

И.: А иначе фактът, че ме кара да се чувствам единствена, неповторима, огрижвана, обичана, обожавана – това е мечта за всяка жена.

А.: Специално аз никога не съм се притеснявал от чуждото мнение.. И винаги съм гледал в мойта си паничка.  

И.: Успяхме да се съхраним от това, като се гледаме един друг. Очи в очи. И не гледаме встрани.
Когато става въпрос за любовта и когато става въпрос за истинската любов, когато усетят, че са намерили истинската любов, просто да се доверят на сърцето си. Да не следят разума. Защото може би в един момент ще съжаляват. Ако се отдадат в този момент на разума и на мислите си, че са изгубили голямата любов. А аз мисля, че това е нещо свещено, нещо свято, неповторимо и не всеки може да го изживее. И наистина, когато усетиш, че това е човекът, който си заслужава просто не трябва да се замисляш. Трябва да следваш любовта си и да се отдадеш напълно.  

А.: Аз би ги посъветвал да се борят за любовта. И да бъдат непреклонни пред обстоятелствата. За да бъдат щастливи и да живеят в хармония.

 

 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Пускате ли снимки на децата си в социалните мрежи?