Автор: Златин Михайлов, фармацевт/специалист по храненето
Като специалист по храненето, напълно подкрепям ползите от здравословно хранене и осъждам вредата от безконтролното и необмислено набиване на вредности, колкото да залъжем глада си.
Мили родители и деца, вафличките, кроасаните, джобовете и пиците не трябва да бъдат повече от 10% от общия прием на храна. Приемането на такива храни е чиста отрова както за нас, така и за нашите деца. Вместо една вафла накарайте детето да изяде плод, който му харесва. Вместо джоб пълен с полуфабрикати му направете сандвич с пълнозърнест или черен хляб, зеленчуци и филе например. Бъдете сигурни, че дори в момента да не ви се отразява нездравословната храна може да има много сериозни последствия.
Kакви количества от различните хранителни групи трябва да приемат един здрав възрастен и едно здраво дете?
Не забравяйте, че всяко едно заболяване, дори и затлъстяването променя процентите в полза на едни или други храни. Да обобщим нещата така:
Макарони, хляб, зърнени храни, картофи, ориз – 30% - 36% (Деца: 25% – 30 %)
Не забравяйте да наблегнете върху варените и печените продукти, като избягвате пържените. Избягвайте чистото рафинирано бяло брашно.
Плодове и зеленчуци – 30% – 36% (Деца: 25% - 30%)
Наблегнете повече на зеленчуците, отколкото на плодовете. Желателно е те да бъдат сурови, защото при топлинна обработка голяма част от витамините се инактивират. Въпреки всичко, дори и преминали топлинна обработка, зеленчуците съдържат голямо количество баластни вещества, полезни за организма.
Плодовете е добре да бъдат на половината от количеството на зеленчуците (напр.25% на 12% в полза на зеленчуците) от общия дневен прием. Все пак съдържат прости захари (макар и фруктоза), които при прекомерни количества започват да се лепят по тялото.
Месо, птици, риба – 10 - 13% (Деца: 15% - 20%)
Протеините са полезни, но в по-високи количества затормозяват работата на стомаха, черния дроб и бъбреците. Нека количеството им бъде равно на това на плодовете, 1/2 от това на зеленчуците и 1/3 от това на зърнените храни.
Мляко, млечни продукти – 10 – 13% (Деца: 15% - 20%)
Нека количеството им бъде еднакво с това на месата и плодовете, 1/2 от това на зеленчуците и 1/3 от това на зърнените храни. Учените имат много спорове относно това дали млечните храни са полезни и до колко, но все още няма достоверни доказателства за това, че те трябва да се избягват. Но да не забравяме все пак – млечните продукти съдържат голямо количество наситени мазнини, полезни в малки но вредни в големи количества.
Захар, захарни изделия, мазнини – 2 – 6%.
Организмът има нужда и от тази храна, но в изключително малки количества. Наблягайте на шоколада, но нека той е натурален. Избягвайте торти, пасти, вафли. Опитайте се да замените бялата захар с пчелен мед. От мазнините за салати използвайте слънчогледово олио и зехтин, а за топлинна обработка животински мазнини. Изключете маргарина от менюто си. Изключително вреден е. Добре ако обичате сладко, страхувате се от напълняване и използвате изкуствени подсладители да ги замените с естествени, например стевия.
Относно децата, процентите са подобни, но с превес на месото и млечните продукти за сметка на въглехидрати като хляб, макарони и други. Нека зърнените храни като мюсли, макарони спагети, хляб също картофите и оризът се консумират само сутрин и на обяд, а вечер да се наблегне на месо, риба, млечни продукти и зеленчуци.
