Скокът с пандюл е „детето” на татко Бънджи и майка Скалното катерене. Идва на бял свят, когато се появява нуждата да бъдат трасирани сложни участъци, за което катерачът трябва да се залюлее и да стигне по-далеч наляво или надясно по стената.
Пандюлът има няколко елемента – скачане (като при бънджито) и люлеене с голяма амплитуда (мах). Именно махалото (pendulum от английски - махало) го доближава доста до летенето. Ластиците минават под моста или под скалния венец и позволяват на скочилия да се залюлее с цялата дължина, която му разрешава въжето, с което е вързан. Скокът може да стане със засилка, особено ако се случва от място, което позволява няколко метра пробег.
От съображения за сигурност, преди да се скача от непроверено място, се прави тест със закачена торба накрая на въжето.
Едно от местата в България, на които се случват подобни скокове, е Деветашката пещера.
