През уикенда Мария Николова подобри рекорда при жените за бързо преминаване на туристическия маршрут Ком-Емине. Тя измина трасето по билото на Стара планина за 5 дни, 16 часа и 43 минути. Предишното най-добро постижение бе на Антония Григорова, която през 2017 г. измина пътя за 5 дни, 22 часа и 55 минути.
Мария е професионален лекоатлет и работи като кондиционен треньор. Тя пробяга близо 600-километровото трасе заедно със своя приятел Константин Атанасов.
Традицията повелява хората, които изминават дългия маршрут, да вземат две камъчета от връх Ком. На финала едното се хвърля ритуално в морето, а другото се запазва за спомен. Една от най-интересните снимки във Фейсбук профила на Мария Николова е запечатала именно хвърлянето на камъчетата в Черно море. Решихме да започнем интервюто си с нея точно от този момент.
Скочихте ли в морето след края на това дълго бягане?
Чак на другия ден се изкъпахме, защото много ни се спеше. Всъщност първата вечер след голямо натоварване се спи трудно. След отпускането на тялото се появяват много болежки. Дори ме втриса малко и се потя.
Тортата на финала вероятно е била най-вкусната?
Да. Хиляди благодарности на приятелите, които организираха тази приятна изненада!
Бяхте ли минавали преди това цялото трасе Ком-Емине на части с опознавателна цел?
Да, като това се случи в рамките на три години. Напролет изминахме последната част и се шегувах, че това е най-бавното преминаване на маршрута.
Какви животни срещнахте по пътя?
Освен кравите и конете, които си пасат по поляните, видяхме зайци. Вечер в гората често виждахме очи да светят, без да знаем какво е животното. Веднъж през деня видяхме стадо диви прасета, но те бързо ни усетиха, изгрухтяха и избягаха.
Имахте ли проблеми с липсваща маркировка?
На някои места няма маркировка, но с помощта на GPS се ориентирахме чудесно.
Наистина ли решихте, че тръгвате на това дълго бягане само три-четири дни преди старта?
Да. Писах на всички приятели, които отдавна ни подпитват дали няма да правим Ком-Емине. Благодарение на тях имахме пунктове с храна, дрехи и всичко останало на Витиня, Кашана, Беклемето и на Шипка. В последния момент приятели от Варна организираха пункт на Ришкия проход. В тази част вече билото е ниско, много е горещо и всички чешми бяха пресъхнали. Един от познатите ни дори беше изминал част от трасето, за да скрие зад маркирани с лента храсти бутилки вода.
Колко маратонки смени в тези пет дни и половина?
Редувах три чифта. На хижа Добрила например имаше голяма буря. Изчакахме я да отмине и в 18:30 ч. тръгнахме по мокрото трасе. Цяла нощ бяхме с мокри крака и беше голямо облекчение на Шипка да се преобуем.
Как се запознахте с Константин?
Той не е професионален спортист, юрист е, но се занимава с бягане и се запознахме покрай състезанията. Любопитен факт е, че при едно от първите си участия на Обиколката на Монблан взех разстоянието за около 33 часа. Той участва на следващата година и времето му беше с 10 секунди разлика от моето. За толкова дълга дистанция това наистина е удивително съвпадение!
Само преди месец ти спечели за шести път Обиколката на Витоша (100 км) при изключително мокро трасе. Как се справи с калта?
Всъщност не съм броила победите, но щом така пишат по медиите (смее се)... Тази година наистина имаше много кал, особено около язовир Студена, където и без това си е кално. На места петата ми излизаше от обувката, толкова тежка беше калта, залепнала по подметката. Хубавото на бурята е, че поне разхлади и стартирахме при 17 градуса. Последните 20 км също ме валя дъжд. Около Ярлово имаше мъгла, което е доста неприятно, когато си светиш с челник.
Планираш ли сега някаква голяма почивка, пътуване?
Засега не.
Още снимки от Ком-Емине можете да видите в профилите на Мария и Константин във Фейсбук.
