Ирина Млодик е руски психотерапевт, който споделя свои съвети разсъждения по темата за живота, който хората споделят в социалните мрежи. Във време, в което за всеки това е лесно и достъпно за всеки да публикува статуси и снимки във Фейсбук и Инстаграм, неизменно възниква въпросът – нужно ли е въобще и кога преминаваме границата. „Ако не си го споделил, все едно не е е случило“ – е едно от често срещаните мнения на хора, които са активни с публикациите си. На друго мнение обаче са хора, които ежедневно биват заливани от снимки от летни дестинации, селфита, мъдри слова и т.н.
Социалните срещи на поколенията на нашите родители или баби и дядовци са били доста по-ограничени –хорото на мегдана, сватба, Нова година, пенсиониране, юбилей или когато се направи покрива на къщата. Това са били едни от големи събития, които се отбелязват с присъствието на повече хора. И може би защото се е случвало по-рядко, завистта не е била толкова често срещано явление. Не че не е съществувала изобщо. Мнозина дори са си я търсили целенасочено – да ти завиди съседката за новата кола, да се похвалиш колко е талантливо детето на пианото и т.н.
Но времената се менят, с тях и ценностите и нравите, а също и отношението към добрия живот на другия. Променят се и признаците за благополучие. Ако в миналото да имаш собствена новопостроена къща е било признак за благосъстоятелност, то днес караме скъпи коли, ходим на почивки на екзотични острови, вечеряме в гурме ресторанти, купуваме си скъпи дрехи... В оциалните мрежи е лесно това да стане видимо. Там е полето, където другите могат да разберат колко добре живеем.
Според психотерапевтката само най-мързеливите или пък най-интелигентните не реагират на постове, не харесват, не коментират или ако го правят, е провокативно. За тях споделянето в социалните мрежи е излишно търсене на слава и популярност.
Жаждата да бъдеш признат и стремежът да покажеш успех не са от днес. Това означава, че са човешка необходимост, която има своите дълбоки корени. Да доукрасиш своя живот, да направиш действителността по-хубава, отколкото наистина е, понякога е просто желание да имаш повече, по-качествено и по-добро. По-голяма част от хората успяват да направят разлика между това, което са и това, което имат. Те осъзнават, че не всяка тяхна активност ще бъде посрещната с интерес. И споделят живота си само частично.
Между това кога е удачно да се хвалиш и кога е добре да си замълчиш границата е тънка.
Ирина Млодик препоръчва:
1. Подреждай радостите си
Родило ти се е дете, бил си на пътешствие, преодолял си болка, спечелил си състезание, приет си в магистърска програма - всички тези радости носят удовлетворение и истинските ви приятели ще се радват да научат за това.
2. Споделяй нов опит
Изкачване на връх, участие в програма, екскурзия до екзотична страна, нарисували сте картина, можете да танцувате танго, снимали сте нещо необичайно. Ако споделяте подобни неща в статуси или снимки може да вдъхновите някого, така че и той да се опита да го направи. Вашият опит може да помогне на друг. Често заради споделеното дори непознат може да се свърже с вас и да ви поиска допълнителна информация.
3. Преодолей себе си
Когато човек е красив, неговите селфита са приятни от естетична гледна точка. Но много хора не се трогват от това, дори да сте Мис Свят. Да се родиш красив често значи, че ти е провървяло и си взел добрите гени на родителите си. Тук няма предизвикателство. Затова снимките и историите на хора, които са успели да се справят с нещо – пожар, болест, друго предизвикателство, са много по-интересни. Предизвикват уважение, мотивират и дават надежда.
4. Похвали се с чувство за хумор
Самоиронията е особен талант и не всеки го притежава. Но да можеш да се надсмееш над себе си, и то по забавен начин, е особено ценно. Пост или снимка по темата в социалните мрежи може да де интересен, ценен, даусмихне някой друг и да подобри настроението му.
Социалните мрежи ни дават възможност да споделяме успехите си с другите. Тези, които умеят да се радват на чуждите успехи, обезателно ще оценят победите ви. Каквото и да направите обаче, бъдете готови и за коментари от сорта на – „Какво толкова?!“, „Всеки го може“, „Добре че техните имат пари, иначе е нищо!“ и т.н.
Но има и много безвкусни снимки, постве, които не спират – ще кажат някои. Ако мислите това за публикациите на ваш познат, просто го филтрирйате. Може да спрете да го следвате или да го разприятелите. Но не забравяйте, че такива хора подхранват и вашето собсвено желание за слава и одобрение. Те са храна за онази част от вас, която си казва „О, добре че не сме такъв, такава пошлост никога няма да споделя!“
Тези, които според вас неправилно демонстрират своя живот, също искат да съберат харесвания, т.е. търсят одобрението на околните. И го получават. Ако не от вас, то от други. Разбира се, като за всяко нещо, и тук е нужна мярка.
Но най-важното нещо е истината, съветва експертката. Желанието да се покаже колко добре живее някой или колко го обича партньора му не бива да минава границата на достоверността. Защото освен във виртуалния живот, всички живеем и в реалния. И ако само си строим фасада, без тя да има истинско съдържание, бързо ще се пропука.
Да градиш фалшив живот в социалните мрежи е тъжно явление. Това е компенсация за нещо, което в реалността липсва. Единственият, когото лъжете, сте вие самите. И единственият, който със сигурност ще пострада от това, сте отново вие.
Животът не е само шоколад и френски макарони. И проблемите, тъгите и страховете са нормална част от него. Ако се опитвате да показвате само розовата страна на ежедневието си, попадате в една много хлъзгава плоскост. Там няма дълбочина, няма съдържание, няма интерес. И рано или късно истината лъсва. Бъдете сигурни, че много хора се досещат, че истинското ви положение съвсем не е това, но просто не коментират, за да не ви злепоставят. Животът е и кръв, и пот, и сълзи, и възторзи, и победи.
Според руската психотерапевтка, когато харесвате снимка или одобявате пост, вие самите ставате с по-пълен живот. Така радостта става по-пълнокръвна, завърта се, отива при другия, после се връща при вас. В света така или иначе има достатъчно беди и тъги, защо да не сте проводник на нещо положително и радостно?
