Психичното здраве в ерата на социалните мрежи - нормализираме ли тревожността?

Все повече часове прекарани в Инстаграм и все по-малко време за вглеждане в себе си. Защо?

Социалните мрежи превзеха света с пълна сила и се настаниха уютно в ежедневието на всеки от нас. От деца до възрастни - Инстаграм и ТикТок са на една ръка разстояние. Тези социални платформи са пристан за скуката или може би по-скоро за самотата? Колкото повече сами, толкова повече гледаме в екрана, а не в посоката навън. За жените обаче, социалните мрежи могат да бъдат особено опасен инструмент.

Отчуждиха ли ни от самите себе си социалните мрежи?

Сравнения, несигурност и отчуждаване от себе си - всичко това е реален проблем за женския пол, който бива задвижен от прекаленото "скролване" из профили в мрежите, в които всичко изглежда перфектно. Съвършенството плаши, защото поставя недостижимо висока летва. Недостижимото събужда тревожността.

Превърнахме ли стреса и тревожността в неизменна част от живота си, която вече не ни изненадва, а просто приемаме като фон? Въпросът вече не е само как се справяме с тревожността, а дали не сме я превърнали в новото „нормално“.

Психичното здраве и прекаленото душевно "разголване"

Социалните мрежи създават усещане за постоянна наблюдаемост, за едно "разголване на душата", в което всичките слабости и несигурности са видими. Всяка жена чувства невидимото изискване от другите да изглежда щастлива, продуктивна, поддържана и социално активна. Това само по себе си налага изкуствен стандарт, с който реалният живот трудно може да се сравни. В резултат нараства усещането за недостатъчност, което е един от основните двигатели на тревожността.

Нормализиране или обезценяване?

В днешно време, темите за психичното здраве се засягат все по-често. Това е безспорно позитивно развитие и добър знак. Обществото все по-често признава тревожността като реален проблем, а не като „женски каприз“ или „преувеличена емоционалност“.Но успоредно с това започва и едно опасно нормализиране, дори понякога романтизиране (при тийнейджърите) на тревожността и тревожните разстройства. Възтприема се като нещо модерно, а далеч не е такова. Тенденцията да се използват фрази като „имам си ежедневната доза тревожност“, „моето утринно притеснение“ и друг тип изрази, които бъркат нормалното притеснение и напрежение с повишените нива на изострено тревожно състояние може неусетно да обезцени сериозността на проблема. Когато психичните състояния се превърнат в етикети или трендове, рискуваме наистина да ги романтизираме, вместо да ги адресираме.

Как социалните мрежи влияят на тревожността?

Сравнение с другите

Хроничното сравняване е един от най-силните фактори за тревожност. Дори и да знаем, че снимките в Инстаграм са подбрани и обработени и НЕ са реални, подсъзнанието ни реагира емоционално . особено когато сме по-уязвими.

Информационно претоварване

Жените често играят ролята на „информационен център“, длъжни са да знаят всичко за дома, за здравето, за децата, за кариерата. Когато към това се добавят стотици постове, съвети и видео клипове, мозъкът ни просто няма капацитет да обработи всичко. Това води до когнитивна умора и повишена тревожност.

Зависимост от одобрение

„Колко лайка имам?“ може да звучи глупаво или повърхностно, но за много жени е реален източник на самооценка. Постепенно външното одобрение измества вътрешното усещане за стойност, а тревожността се засилва при всяка липса на реакция.

Как можем да се предпазим?

Дигитална хигиена: ограничаване на времето в социалните мрежи, особено вечер и рано сутрин.
Съзнателна консумация: следене на профили, които вдъхновяват и не създават чувство за вина.
Реалност извън екрана: целенасочено време за връзка с хората на живо.
Професионална помощ: ако тревожността пречи на ежедневието, консултация с терапевт не е слабост, а акт на сила.
Разговор по женски: споделянето между жени, които са минали по същия път, може да донесе неочаквано облекчение и подкрепа.