Наред с обезпокоителните данни за нарастване на процента жертви на физическо насилие в домашна среда, нараства и броят на жертвите на психичен тормоз, които дори не осъзнават, че са се оказали в капана на токсичните отношения в личния или професионалния си живот.
В ключовото издание „Излекуване от токсичните връзки“ изтъкнатият психотерапевт д-р Стефани Саркис обобщава своята над 20-годишна практика с пациенти, сблъскали се с емоционално насилие, газлайтинг или нарцисизъм, и предлага 10 стъпки, благодарение на които да се освободим от токсичните взаимоотношения и последствията от тях.
Защо при емоционалния тормоз полът няма значение и защо и мъжете, и жените могат да бъдат токсични, да бъдат насилници или манипулатори? Защо токсичните връзки не се изчерпват само до партньорските отношения, а могат да се наблюдават между приятели, в семейството, на работното място?
На достъпен език клиничната психоложка се опитва да обясни кои са етапите на токсичните взаимоотношения, какви са разликите между различните видове психологическо насилие, както и предлага тактики за измъкване от паяжината на насилника.
От тази полезна и актуална книга:
- ще научите кое определя една връзка като токсична;
- ще научите защо „радиомълчанието“ понякога е единственият начин да си върнете отново живота и да се отървете от токсичния контакт;
- ще научите и как да управлявате общуването си с някого, с когото не можете напълно да спрете комуникацията – например другия родител на детето ви или колега;
- ще научите, че може да не постигнете изясняване или затваряне на страницата след приключване на отношенията с нездравословен за вас човек;
- ще разберете, че понякога не си личи от самото начало, че даден човек е токсичен;
- ще научите здравословни тактики как да постигнете емоционална защита от токсични хора;
- ще научите какви са различните видове специалисти по психично здраве, какви са видовете терапии, които те предлагат, като например когнитивно-поведенческата терапия и терапията, фокусирана върху решения.
- ще научите и как да се ориентирате дали работата с даден специалист ви е полезна;
- ще разберете защо е важно да полагате максимално добри грижи за себе си и да се отнасяте към себе си със съчувствие по време за терапевтичния процес;
- ще разберете как, като помагате на другите, помагате на себе си.
Всяка една от главите в изданието предоставя информация за даден аспект на оздравителния процес, дава нагледни примери с разказите на хора, споделящи за преживяванията си, и предлага тактики за справянето със симптомите на гнева, депресията и тъгата, съпровождащи пътя към освобождаване от нездравословното външно влияние.
„Излекуване от токсичните връзки“ от д-р Стефани Саркис е за всички онези, които вече са направили първата стъпка, предстои да я направят или които искат да помогнат на скъп човек. Защото животът след токсична връзка може да е труден или да изглежда невъзможен. Но промяната е възможна и зависи само и единствено от вас и решенията, които вземате за своя собствен живот.
Прочетете откъс от „Излекуване от токсичните връзки“ от д-р Стефани Саркис, която излиза от издателство "Сиела". >>>
Въведение
Когато майка ѝ пиела, Джейн знаела, че нищо не може да я направи щастлива. Понякога майка ѝ изпадала в ярост и говорела на децата си, че ѝ съсипали живота и би било по-добре да не ги е раждала. Като че ли обаче тя най-много мразела Джейн – спъвала я нарочно или я блъскала на пода и после я ритала. Един път дори заповядала на сестрата на Джейн да я ритне. По време на тези изблици бащата на Джейн или излизал от къщи, или отивал в другата стая и затварял вратата. „Старай се да на е я разстройваш“ – казал той на Джейн.
Когато пораснала, за Джейн хаосът бил нормалното нещо, дори ѝ носел чувство на комфорт. Здравословните връзки ѝ се стрували скучни. Била свръхчувствителна и ако някой повишал глас или креснел, тя се изключвала и изпадала в некомуникативно състояние. Джейн намирала спасение в отдаване на работата си. Приятелите ѝ ѝ казвали, че е работохолик. Когато обаче тя изгубила работата си, влязла в низходяща спирала.
***
Когато го наели на работа, казали на Хашим, че ще работи в сплотен екип. „Ние сме като семейство“ – уверил го новият му шеф. Хашим бързо разбрал, че наистина били като семейство, но лошо семейство. Колегата му Сал си присвоил заслугите от работата на Хашим, включително и по проект, по който Хашим работил шест месеца. Сал подмятал обиди на расова основа по адрес на Хашим и то достатъчно силно, за да ги чуе и той. Като нямало какво друго да направи, Хашим попитал колегите си дали имат проблеми със Сал. „Сал обикновено си набелязва една жертва – отговорила му Сара, а другите кимали, съгласни с нея. – Аз просто го игнорирам, но предполагам, че ми е по-лесно, защото не съм му на мушката.“
Един ден на работна среща Сал нападнал Хашим пред всички. „Не помагаш в офиса – казал Сал, – но не съм изненадан – ти си толкова мързелив, колкото всички очаквахме.“
На Хашим му писнало. „Това е тормоз, Сал – казал той директно. – При това не ме тормозиш само мен, тормозиш и други колеги.“ Като казал това, Хашим се огледал за подкрепа от колегите си, но те мълчали. По-късно един от колегите споделил с Хашим, че не казал нищо, защото го било страх Сал да не започне отново да се държи зле с него. Хашим отишъл при шефа, за да се оплаче от поведението на Сал, но шефът му казал, че Сал е „примерен служител“ и никога не е чувал някой да е имал проблеми с него. Хашим загубил спокойния си сън, започнал да се буди с чувство на страх. Сал твърдял, че Хашим тормозел него. Накрая Хашим бил принуден да си търси нова работа.