Бихте ли успели да издържите цял месец без да се оплаквате от нещо? Това стои в основата на тази интересна статия от Джесика Хълингър в списание "Fast Company". Тя изследва причините, поради които хората са толкова предразположени към мрънкане и защо, въпреки тези предразположения, всички трябва да се опитаме да се оплакваме по-малко един на друг.
Да не се оплакват един месец - това е била целта на всички 1000 души, включени в проекта Стоп на оплакванията (Complaint Restraint). Участниците в проекта е трябвало да преживеят цял месец (февруари) без да издадат дори стон.
А най-очевидната причина, поради която трябва се стремите да се оплаквате по-малко, е, че това се отразява зле на психичното ви здраве.
"Когато се оплакваме, мозъците ни освобождават хормони на стреса, които вредят на нервните връзки в области, използвани за решаване на проблеми и други когнитивни функции. Това се случва и когато слушаме някой друг да оплаква и хленчи", коментира Хълингър.
Да спрем да се оплакваме, ето какво трябва да направим. Звучи прекалено просто обаче, нали? Защото… "Нищо не обединява хората по-силно от общата неприязън", казва Тревър Блейк, автор на книгата "Three Simple Steps". "Най-лесният начин за изграждане на приятелство и общуване е чрез нещо негативно."
Хълингър цитира също Джон Гордън, автор на книгата "The No Complaining Rule" от 2008 г., в която се казва, че вредите от оплакването са сравними с пасивното пушене. Да говориш негативно в офиса е същото, като да пушиш на бюрото си. За Гордън и двете са неприемливи. Той не иска останалите колеги в офиса да вдишват неприятните "изпарения", които се носят от оплакването на някои служители.
В края на статията Хълингър дори споделя съвети за преодоляване на непрекъснатите оплаквания и преосмисляне на импулсите, които водят до такова негодувание. Най-добрият съвет е да се дистанцирате от "хроничните мрънкачи", които могат да се чувстват щастливи, като свалят настроението на другите хора с недоволството си.
