Тази година Прощалната неделя е на 22 февруари. На този ден Църквата призовава хората да се изпълнят с мир и любов, да се извинят на своите близки и познати, за волните и неволни грешки към тях сторени с думи и дела. От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка.
Православните християни организират домашен празник като слагат на трапезата мляко и млечни продукти, яйчени ястия и риба, за да се съберат на обща софра и да си дадат взаимна прошка.
В православните храмове по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15). За вечерната, с отмерени бавни удари, камбанният звън приканя енориашите да отидат в храма за часа на опрощението. В края на вечерното богослужение свещеникът с кръст в ръка застава встрани при иконостаса. Насъбралите се минават да целуват иконата на Спасителя, на Св. Богородица, кръста и ръката на свещеника. Всички свещенослужители и миряни взаимно искат прошка едни други, за да може да влязат в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.
Жаждата за прошка се появява у нас в момент, в който се събуди нашата съвест. Съвестта ни е тази, която разкрива същността на злото и лъжата. Да простиш и да ти бъде простено е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Човек, когато е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.
В Библията е казано, че който прости прегрешенията на ближния си, и Бог ще му прости безбройните прегрешения. Да се изпълним с мир, любов и нека смирено да поискаме прошка и искрено да простим.
