Винаги съм обичала да ми разказват приказки, а още повече - лични истории от едно време. Прехласвала съм се, докато дядо ми ми е разправял как са прекарвали камъни с каруци в Крумовградско, баща ми - за чакалите в село, майка ми - за червените обувки, които не е искала да свали, дори когато спяла, като била на 3 годинки. Завиждала съм на приятели и познати, които имат баби с едни от онези ракли с вълшебства, в които пазят букетче изсушени маргаритки от първата среща, бомбето на дядо, лачени скарпини с поожулен ток.
Затова Еньовден ми е един от любимите дни.
Ако се случи да имам късмет, с майка ми отиваме на разходка рано сутрин и търсим вълшебни треви. Тя се спира почти пред всяка тревичка или хастче, обяснява ми каква е, стрива листата между пръстите си, помирисва ги и прави букет от различни стръкчета.
Народът казва, че “навръх лято” “Еньо си наметва кожуха да върви за сняг”. Празникът е трайно свързван с прастари култове към слънцето и надежди за слънчева магия и небесен огън. Християнството дава нов живот на тези древни празници. Познаването, брането и лечението с билки е свързано с живота на свети Йоан (наричан и Иван Бильобер). Но въпреки светлината от религията, Еньовден се приема повече като ден, запазил тайнственото езическо преклонение пред слънцето и вълшебствата, които всеки очаква да се случат. Счита се, че в нощта преди този ден звездите слизат на земята и баят на билките. Затова всяка трева, откъсната на Еньовден, е лековита.
На Еньовден слънцето се събужда много рано. Отпочинало си е от дългия път, затова стои по-дълго на небето. Слънцето е най-радостно, затова е добре да види хората рано и да ги поръси с вълшебните си лъчи. Мъже, жени и деца, млади и стари посрещат слънчевия изгрев, плискат се с вода от изворите и реките, мият длани в росата на тревата, за да са здрави през цялата година. За да посрещнат слънцето, обикновено се качват на най-високия хълм. Отивайки натам, гледат сенките си – ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година.
На Еньовден излизат и лошите магьосници
Те ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи, влачат след себе си парче плат, с което събират росата от нивите и поляните. С нея замесват питка, слагат я в градината или хамбара си и вярват, че така ще оставят плодородието за себе си. От крадците магьосници хората се пазят като откъсват няколко класа от нивата си в нощта преди празника. Когато магьосниците дойдат и видят, че част от реколтата на това място липсва, си тръгват и не правят бели.
Болестите, които могат да се излекуват с билки, са точно 77 и половина
За всички има лек, за половинката обаче не. Затова и на Еньовден се събират точно седемдесет и седем билки. За незнайната половинка човек трябва да си затвори очите и да откъсне наслука половината от някоя трева. Лековитите билки са навсякъде около нас. Но с тях обаче трябва да се внимава. Ака не ги познаваме, няма да можем и да ги използваме правилно. Българите имат дълбоки традиции в лечението с билки. Набраните треви на Еньовден се събират на китки и се сушат, за да се запазят през цялата година и да се използват в отвари за пиене, миене, компреси и за закичване.
Билки за любов
За да се отърве от тъгата по несподелена любов, жената трябва се полее с отвара от тинтява (и срещу болки в корема), вратига, куманига, делянка, чернотрън, пелин и тъжец, костолом, лимоника, гороцвет и самодивски ягоди, сварени в ново глинено гърне.
Моминските цветя, предпазващи от зли сили и магии, са невен, божур, стратур, иглика и седеф.
Омайничето (наричано още старата билка) омайва и човека се влюбва силно и завинаги. То расте в нивите между пшеницата и ръжта, а също и в планинските части. Когато прецъфти, се превръща в малка пухкава топка.
Билка за любов е и любичето. То се носи зашито в ризата на жената, след това се сварява, а отварата се дава на мъжа, за да пие. Така той обиква жената за цял живот.
От цветята, които са най-често посаждани в градините, магически и лечебни са босилекът, трендафилът и здравецът. Здравецът е най-възпяваното моминско цвете – използва се на годеж, сватба и при раждане.
Има и билка, която може да подмлади човека, но само Магда самовила, посестрима на билярките, знае коя е.
Берем с майка ми подбел и жълт кантарион против кашлица, срамежливи стръкчета мента, ароматен риган, павит с прелестни сферични пухчета, възкисели трънки, хмел, цъфнал магарешки бодил, див джоджен и ни е едно хубаво да сме само двете и да не бързаме за никъде.
Снимка: БулФото