Обичаме, когато можем  да отворим сърцата си за любовта. Сърцата се отварят с лекота и без условия, само когато вярваме в хората. Когато вярваме, ние всъщност не се страхуваме. Щом  като не се страхуваме означава, че не мислим лошо за тях. Толерантното приемане на другите, без предубеждения означава, че сме способни да прощаваме. След като имаме устойчивостта да не губим любовта си - ние сме готови да помагаме, да подкрепяме и да служим, т.е. да обичаме хората толкова, колкото себе си. Дали сме способни на такава безгранична, чистосърдечна, пълноценна, пропита с отдаденост  любов? Струва си да се изпитаме в огъня на ГОЛЯМА ЛЮБОВ, защото единствено любовта може да осмисли човешкия ни живот.