Вчера се натъкнах на един прекрасен израз: “Най-добрите хора са децата”. Много ми допадна. Ако си дадем сметка, че това е истина, какво ни остава освен да пазим тези добри мънички хора, нашите деца и да не ги деформираме с грубост, неодобрение и вечни претенции за още нещо.

Мисля, че всички печелим от това да опазим детския смях. Затова единственото чувство, с което трябва да се отнасяме към тях, е любов. Домът и целят микросвят, който ние, родителите, създаваме, трябва да бъде и да остане завинаги сигурният пристан на неизчерпаемата любов. Няма как да не се радваме на трайно създадена и желана връзка с децата си, на разбирателство и взаимна потребност.

Вратата към детското сърце е постоянно отворена

От нас се иска всеки ден да отделяме от времето си за игра с детето. Играта днес и свързаните с нея множество емоции са пътят към бъдещото разбирателство и взаимна потребност в по-кризисните тинейджърски години.

Затова, мили родители, спортувайте заедно с децата си. Да, тежко е работното ежедневие, но децата, за да останат ваши приятели, имат нужда от вашето време и внимание всеки ден. Вярвайте ми, че вие, пренасяйки се в детските им проблеми, ще забравяте за своите, а те ще стават все по-уверени, защото усещат вашата подкрепа и съпричастност към „сериозните” им детски дилеми.

Аз обичах да посрещам съучениците на моя син

Да ги закарвам до спортната зала за тренировки. Да ходим заедно на ски, на тенис. Толкова много са игрите, в които можете да се включите заедно с тях и да се учудвате, че изпитвате удоволствие от играта, т.е. вдетинили сте се. Позволете си детето във вас да се заиграе. Тогава и децата сияят - когато виждат весел баща или смееща се майка, а отношенията ви с детето стават хубави, леки и естествени.

Ако с мама изиграем един федербал или тенис на маса, а с татко покараме колело, ролери, скейтборд или излезем да пуснем хвърчило - изживяването е несравнимо. Дълго време ще имате тема за разговор за трудностите, за вятъра, за хъса и за радостта, за загубата и победата.

Близостта се изгражда в ежедневния контакт,

който не трябва да се ограничава до разпита: „Изпитваха ли те? Колко ти писаха? Научили си?”. Правилният диалог е: „Как са приятелите? Какво правихте след училище? Как върви спортът? Кога ще имате състезание, за да дойда да те подкрепям? Кога ще изнесете концерт, за да ви чуя какво сте научили? Напредвате ли?”. Тогава детето вижда, че знаете и истински се интересувате от неговите увлечения, хобита и живота с приятелите. Детето дори ще се увлича в разкази и никога връзката ви няма да се прекъсне.