Един мъж среща една жена някъде насред един трансцедентален личностен & катарзисен махмурлук, от този тип, който води до разтроения на личността. Една от тези самоличности не желае да остане трезвена нито за секунда. Втората се чувства добре в спомените от думи, топлина и парковите сенки. Третата дърпа другите две към новия ден.
Един мъж среща една жена. Сблъсъкът на световете предшества поне четвъртото пришествие. Разликите могат да бъдат заглушени за целувка време само с извънредна близост в условия на временна сигурност. Всичко това поддържа нещата на ръба на бръснача през цялото време и изтощава неимоверно. Защото всеки от двамата се опитва да разбере чуждия свят, докато ревностно брани своя. Защото всеки на тази възраст вече знае какво е това да ти бръкнат с мръсни ръце в твоя свят.
В същото време се създава усещането, че всичко, което се случва, е правилно в своята погрешност и погрешно в своята правилност. Драмата е обещана от самото начало, но това няма значение на старта. Драмата така или иначе я има - по улиците, в разговорите, по телевизията. Тази драма поне си заслужава, защото целта е под повърхността Й да се открият залежи на нежна стомана. Течен живак , който постоянно мени формата и състоянието си. Диворасляк, който расте на остров от кристални мечти, в градина от съмнения и очаквания. Всичко това не са просто метафори. Това е най-малкото, което може да е събере в очи от море.
Тя е красива, пленителна и когато върви в комплект със секси опаковка, това е достатъчно за всеки мъж, който се уважава. Обикновеното харесване остава в резерв за някоя друга. Времето й е скъпо, но продължава цяло лято. Стандартната свалка не й отива и това е прави една жена скъпа.
След това всичко се случва твърде бързо и твърде бавно, твърде късно или твърде рано, получава се странно срещане в разминаването. Докато разминаването стане толкова сериозно, че разкъсва и двамата през процепа на времето и пространството. Накрая чувствата не спира да ги има, но това не означава, че пътищата няма да се разделят. Заключението не може да се покрие, нито от взаимни усилия, нито от секс. Това е болезнено за осъзнаване, защото при малко по-различни обстоятелства, можеше да има хепиенд. Няколко дни по-късно мъжът открива, че хепиендът няма значение. Както крайната цел на едно пътуване не е толкова важна, колкото самото пътуване, така крайното случване в тези взаимоотношения не е толкова ценно, колкото всичката манна, събрана по пътя.
Моментите, в които си добре какъвто си, с който си, където си, защото си. Моментите, в които разбираш доколко си сбъркан и доколко светът е такъв. Другата гледна точка, която индикира по кой фланг не върви атаката ти, е налице, ако можеш да я понесеш. Така неусетно си добавил парченце мъдрост върху парченце емоция и това остава запечатано в хардиска на съзнанието. Смешното е, че откриваш, че хепиендът е бил през цялото време до момента, в който е трябвало да се разбереш ще има ли хепиенд или не. Просто дотогава си го приемал като част от нещата. Точно затова е тежко да разбереш, че не можете да си дадете това, от което всеки от вас има нужда. В най-общия случай всеки иска време, в по-частния всеки го иска за нещо различно.
Мъжът усеща, че просто можеше да е по-добре, винаги може. В мислите си го е изживял поне сто пъти. След това остава съмнението, че най-важните хора винаги си тръгват. Но всъщност те са на няколко ръце разстояние. Това е, което остава след хепиенда, който не се състоя. Да знаеш, че има поне още един, който го и грижа за това душата ти да не те напусне преждевременно.
Един мъж срещна една жена. При всички случаи се случва нещо хубаво от това. Всеки се е видял по-жив в очите на другия.
