В списъка с важните първи неща в живота ни неизменно влизат първото паднало зъбче, първият учебен ден, първата целувка, първият сексуален контакт с мъж/жена, първата работа и т.н. Въпреки че вече не е това, което е била, няма как да пропуснем и първата брачна нощ. В историята на различните народи съществуват традиции – и смешни, и зловещи, свързани с това събитие. Днес се смеем на разказите за трепетите в първата брачна нощ на нашите баби. Но какво пък – всяко ново нещо носи със себе си предизвикателство, интерес, любопитство, удовлетворение или разочарование.
Хората през Средновековието лишавали от наследство първородното си дете, защото не били сигурни, че то е истински техен наследник. Съмненията относно миналото на жената и нейните сексуални контакти били толкова силни, че почти всички стриктно се придържали към правилото за обезнаследяване. В други държави пък съществувало поверие, че жените раждат дете, което прилича на мъжа, който е бил голямата им любов.
През феодалния строй феодалът изисквал, когато неговите крепостни селяни сключват брак, първата нощ невестата да прекарва с него. Това се наричало jus primae noctis, т. е. правото на първата нощ.
През 17 век в Англия всички сватбари влизали в стаята на младоженците и стояли при тях, за да бъдат свидетели на брачната им нощ.
В традицията на чувашите – тюркоезичен народ от източната част на европейска Русия, в дома на булката женихът влиза със закачена разноцветна кърпа и много сватбари. През това време невестата с много плач се прощава с роднините си. Първата брачна нощ младоженците прекарват на някое изоставено място. Целта е да бъдат далеч от всякакви роднини, да са спокойни и да не ги притесняват, за да зачене жената възможно най-бързо. Пъпната връв на момчетата се отрязва с брадва, а на момичетата – със сърп, за да бъдат децата трудолюбиви.
В Далечния изток е прието първите няколко дни младоженците само да лежат един до друг, да опознават телата си, но истинският сексуален контакт да се отлага за третата или четвъртата нощ. Срещу голямо възнаграждение били наемани свещеници, за да отнемат девствеността на булката. Целта била жената да не вини съпруга си за причинената болка и да не остава с лоши чувства към него. Понякога сватбата се отлагала дълго, докато се събере нужната сума.
Пуританският модел от преди години у нас изискваше и мъжът, и жената да са девствени, когато сключват брак. Тази традиция отдвана е отпаднала, но по света има много страни, в които жената, лишена от девственост, е голям срам за семейството си и никога не може да се омъжи. В някои африкански племена дори убивали жената, ако в първата брачна нощ се установи, че тя не е девствена.
В България девствеността на жената се е установявала с кръвта върху бялата й кенарена риза или на платно, върху което са преспали младоженците. То се е изнасяло от кума и било показвано на всички гости на сватбата. След като се убеждавали, че невестата е честна, сватбарите пиели блага ракия.
Преди окло 2500 години гръцкият историк Херодот пише, че във Вавилон момичетата, преди да се омъжат, отивали в храма на богиня Афродита. Настанявали се в градините и чакали някой минаващ мъж да отнеме девствеността им. Не им било позволено да отказват, независимо от това дали мъжът им харесва, или не. Случвало се грозните момичета да чакат с години.
Много от изброените случаи доказват, че първата брачна нощ е била равносилна на изнасилване, а отношението към девствеността се люшкало между двете крайности – приема се като голяма ценност или като нещо, от което е по-добре да се отървеш.
Иска ни се да вярваме, че днес законите на брачната нощ се диктуват само от любовта, без икономическа, физическа или друг тип зависимост. И е достатъчно само да сложим табелката "Не безпокойте!" на вратата, за да бъде всичко наред. Но дали е така?
Снимка: Thinkstock/Guliver Photos