Той - облегнат на оградата. Пуши.
Аз – под сянката на липата, говоря с приятелка, която си тръгва. И нийде никъде никой друг. И това ако не е най-яркият знак от съдбата, че времето да се запознаем е Сега, а мястото – Тук!
За да направи една жена това, което иска, трябва да е спонтанна!
Не брой до три!
Не питай приятелка!
Не си чети хороскопа!
Не гледай утайката от кафе на дъното на чашата!
Вземи проклетата чаша и я измий!
После излез навън и направи това, което планираш от толкова време. Нека мозъкът ти изпрати команда към десния крак и той да направи първата стъпка. След това да изпрати друга команда – към дясната ръка. Подавам му я уверено:
- Здравей, аз съм Лулу! Приятно ми е!
- Никола!
Усещам как бузите ми пламват и мога само да се радвам, че липата е достатъчно голяма и мога да скрия издайническа червенина в тъмнината на дървесната сянка. Очите му са като парчета камък от най-отдалечената галерия на подводна пещера – тъмни, но по ръба на ириса му играят светлините на водата.
- Ти ли залепи онзи сладкиш на вратата?
- Да. Видях те с много куфари и реших, че си тръгваш от България. Трябваше да направя нещо.
- А защо не дойде да ме попиташ?
- Стори ми се откачено просто да дойда и да кажа ‘Хей, къде отиваш?’.
- Защо? Толкова е романтично? (О, той бил романтичен!?)
Разказвам му, че го наблюдавам от известно време, че ми се струва тъжен, самотен... Оказвам се близо до истината. Споделя ми, че няма жена до себе си в момента, има син, който живее при майка си, религията не му позволява да бъде с жена, ако не е женен за нея. Разочарован е от жените, защото според него всички те искат само секс. Не харесва особено колегите си, но пък харесва абсолютно всичко в България. Но приема живота си такъв, какъвто е и не се оплаква.
Усещам как тази откровеност, споделена между две изпушени цигари, променя гамата на чувствата ми от симпатично-страстни към грижовно-приятелски. Цяла палитра от емоции!
- Искаш ли да пием кафе някой път? – решавам да съм смела до край. Защо трябва винаги да чакаме мъжът да направи първата крачка?
- Когато кажеш.
Разделяме се с усмивка и всеки се връща на работата си. Но всъщност едва ли ще съм способна да работя много след тази вълнуваща среща! Иска ми се да променя мнението му, че всички жени мислят само за секс, да му покажа някои красиви места в България, които не са туристически забележителности и човек знае само ако много е обикалял и си обича страната. И ей такива добронамерени неща, съвсем спонтанно появили се след разговора ни.
Няколко дни след срещата ни... Вдигам поглед от телефона си. Той е точно срещу мен и отново пуши. Помахвам му с ръка и се усмихвам. Очаквам да дойде при мен и отново да си поговорим приятно. Клати глава в знак на отрицание. Скача бързо, гаси цигарата си и влиза в сградата.
Какво, по дяволите, беше това!!!
Та аз успях да го разсмея, проявих разбиране и съчувствие, говорихме си така, все едно се познаваме от години... Свеждам овнешките си зодиакални рога и решавам, че може да е бил зает в работата. Г-н Екзотично излъчване обаче ме игнорира всеки път, когато ме вижда, дори да се разминаваме на милиметри разстояние.
Първоначалното ми учудване кипва в яд. Кой си ти, че да се държиш зле с човек, който се е държал добре с теб? Мъж ли си? Охлюв? Бучка кал в дъждовна локва? Жена съм, понякога слаба и това беше един от онези моменти, в които ми се искаше да се навра дълбоко в личната си сатурноватаси дупка, да бърша сълзите от ъгъла на очите си, да мрази света и най-вече мъжете....
След това изведнъж всичко ми става ясно. Съдбата просто е искала да науча още неща за самата себе си – на какво съм способна, бих ли се осмелила да бъда дръзка, да бъда първа, да се покажа и да предложа приятелството си, устните си, себе си. Разбрах, че мога! Разбрах дори, че мога да понеса отхвърлянето, да не му позволя да ме смачка, а да порасна. И този урок ми се стори много по-важен от това да познавам който и да било французин, холандец или нигериец.
И всъщност на кого е нужно да има цяла палитра от чувства, ако срещу него стои емоционален далтонист?!
Такива мъже могат да ни научат да поставяме точка след тях. За да може следващият мъж, който дойде, да започва с голяма буква!
Такива случки могат да бъде трамплин към по-доброто ни аз. Животът е постоянно движение, оформяне, развитие. Сега съм по-добрата версия на самата себе си. Какво по-хубаво от това!?
