Напоследък постоянно попадам на материали свързани с поведенческите модели на мъжете и жените, що се отнася до създаване на връзка. Статии, предавания, съвети от приятели – всичко това ми се натрапва, сякаш да се опита да ме вмести във вече поставените рамки. Цялата тази информация ме подтиква само към едно – да си задавам все повече въпроси за отношенията между мъжете и жените и да търся отговорите чрез наблюдение и конкретни ситуации.
От контактите ми с мъжете в чисто професионален, приятелски и дори личен план, забелязвам една тенденция... Мъжете се трансформират в поведенчески аспект и ниво на мислене – бягат от чертите, които ги определят като силен пол (може би не всички, но повечето от тях). Живеем в общество на равнопоставеност между половете... или може би се поддържа такава заблуда. Но колкото жената става по-силна, по-активна, по-целеустремена и самостоятелна, сякаш мъжът става по-чувствителен, по-пасивен, по-отстъпчив. Дали това наистина е така?
Хората са различни и не могат да бъдат сравнявани, но наред със силните и нормални мъже има една категория „кифльовци”, която главоломно се разраства, за нещастие на истинските жени. Нерешителни, неуверени, крайно чувствителни и обидчиви, мъже, които засенчват жената със своята емоционалност. Общувала съм с такива типажи и си задавам въпроса – Аз ли съм силна и прекалено активна или просто те са твърде „крехки”? Чудя се дали подсъзнателно ги привличам или просто вече се срещат все по-често и контактът с тях е неизбежен? В никакъв случай не искам да се конкурирам с мъжа и неговия поведенчески модел, но сега имам чувството, че той се конкурира с мен, опитвайки се да вземе моята роля (женското ми поведение и мислене).
Понякога жената е поставена в неудобна позиция, в която или трябва да приеме стереотипа и да чака мъжа да направи първата крачка (което при формиралата се нова категория мъжко поведение, за която споменахме по-горе е почти невъзможно) или трябва да действа с лек риск да бъде определена като мъжкарана, кариеристка, агресивна и т.н. Но при положение, че обществото се мени и „кифльовците” стават все повече и повече – има ли тя избор?
„Кифльовците” се срещат под много различни форми – те могат да бъдат клюкарката в офиса, злобеещата „приятелка”, прекалено чувствителният партньор, неувереният младеж, истеричният шеф...
А къде са мъжете? Истинските мъже! Тези, които не се притесняват да поканят жена на среща (не се притесняват и ако тя ги покани), тези, които преследват целите си и действат в тази посока без да се тръшкат от неуспехите си, тези, които не се засягат от невинни коментари или шеги, тези, които твърдо застават зад решението си. Да, истинският мъж не бива да е груб, а уравновесен и стабилен, подкрепа за жената и да е постоянен в избора си.
Често жените са обвинявани в своите идеализации и за това, че търсят принца, за да имат пълноценна връзка, но истината е, че това е аргумент на слабите мъже. Тя иска нещо съвсем просто – равнопоставен партньор, който да си остане мъж. Това означава нормален мъж, не с препълнена банкова сметка, но поне способен да се справя сам и да поеме отговорност за семейството си, ако има такова. Тя търси сигурност, а не „Казанова”, който ще и сваля звезди и ще изчезне. Търси подкрепа, а не крайно нерешителен и пасивен партньор – „кифльо”. Предполагам много от жените ще добавят и други „изисквания”, които би трябвало да са заложени у всеки мъж, но някак си, заради бързо променящата се съвременност тези им качества избледняват.
Жената в никакъв случай не заплашва егото на мъжа, ако стане по-силна, а напротив. Силната жена не се стреми да смачка мъжа до себе си, а желае да го подкрепи. Може би това е страх заложен на много мъже, които така упорстват да си останат „силната” половинка, а други просто се оставят да бъдат смачкани („кифльовците”) от увереността на жената.
Би било прекрасно, ако до един силен мъж застане една силна жена. Тогава няма да има дисбаланс, а истинска равнопоставеност!
Жените да си останат жени, мъжете да си останат мъже. Но не да се опитват да бъдат напъхани в остарелите виждания за тези роли, а с разбирателство, отговорност и мъдро отношение да поемат своите задължения... каквито и да са те.
В моя защита ще кажа, че не съм мъжемразка, а просто разсъждавам върху един доста актуален проблем, а именно: Има ли опасност мъжете да станат по-женствени от жените? Моля, мъжката част да не реагира прекалено остро на думите ми, а да се опита да разбере нещо съвсем просто – жената търси мъж до себе си, а не приятелка, която да утешава. Вярвам, че все още има принцове, за всяка уверена, силна и целеустремена жена.
Чудя се дали има и други жени, които мислят като мен и са се сблъсквали с „кифльото”?
Автор: Таня Димитрова
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство
Материалът е предоставен от mamatatkoiaz.bg
