У вас (или у тях) има цял куп ваши (негови) неща – дрехи, аксесоари, обувки.
Писнало ви е да разнасяте в найлонова торбичка дрехи, бельо, гримове и всичко необходимо за преспиване у любимия.
Постоянно сте заедно – или сте у вас, или у тях.
Във времето, в което не сте заедно, и двамата висите на телефона.
Когато той ви изпраща до вас, не може да се откъсне от „сладките” ви устни.
Вече знаете добре какви лоши навици има той, както и той знае за вас – разхвърляни дрехи, творчески хаус…
Поне веднъж сте му показали, че се оригвате по-силно от него.
Той сам ви купува нова четка за зъби, която поставя в неговата баня.
Вече не помните кога точно се запознахте с родителите му (както и той с вашите).
Когато сте му на гости, вече не ви прави впечатление, че сте полугола, когато се разминавате в коридора с родителите му.
Родителите му ви харесват и уважават (същото се отнася и за вашите родители).
У тях има специално място, отредено за вашите вещи – в гардероба, на тоалетката, в кухнята.
Когато готвите нещо, задължително носите и на любимия – в пластмасова кутия.
Негативите по чакането по спирките на градския транспорт са повече от позитивите от прекрасните моменти, прекарани с любимия.
Всеки път, когато ви се развали кранчето или душ слушалката в банята, си казвате „защо любимия го няма да ги оправи?”.
Готови сте да пренебрегнете личното си пространство за сметка на времето прекарано с него.
Готови сте да се събуждате до него всяка сутрин, да се гушкате, да закусвате и да си говорите заедно.
Подготвени сте да пускате няколко допълнителни перални в седмицата, вместо досегашната една.
Готови сте понякога да гледате футболен мач и да пиете бира, вместо да се разхождате навън с приятелки.
Той няма нищо против, ти нямаш нищо против. Решено е!
