Джинджифилът със своето сгряващо действие е познато на домакините, които вечер пред камината поднасят чай от джинджифил. За свойството му да повишава либидото се споменава и в "Хиляда и една нощ“.
Коренът на лечебното растение може да се консумира в прясно състояние
Вкусът му е много специфичен - остър парлив с аромат на лимон.
Лечебните свойства на това растение при кашлица, хрема, зъбобол са били описани в англосаксонските медицински справочници още през XI век. Сдъвканото резенче джинджифил оставя свеж дъх в устата.
Изключително ароматен, силно загряващ и леко парлив,
чаят от джинджифил е подходящ за студените зимни дни.
Нарежете обелено парченце джинджифил на тънки шайби (6 ренчета за 500 мл вода). Поставете ги в дълбок съд и ги залейте с врялата вода. Покрийте съда и оставяте да се запари за около 15 минути. Добавете сока от ½ лимон и подсладете с една лъжица мед.
Останалата част от пресния джинджифил приберете в хартиен плик в хладилника, за да запазите сочността му за 2-3 седмици.
Консумацията на джинджифил понижава нивото на холестерола в кръвта. Притежава антисептични и противовъзпалителни свойства, защото доставя гингерол, витамините: С, В1, В2, А, магнезий, фосфор и калций. Освен загряващ ефект през зимата, предизвиква целебно изпотяване по време на настинки и грипове.
Завидна е славата му на афродизиак
Неслучайно участва във всяко къри. Маринованият джинджифил се поднася заедно с уасаби с всяка порция суши. Добра подправка е в много крем-супи, както и в редица рибни ястия. Освежава ястията с тиква и моркови, Присъства в рецепти за пилешко месо и в някои с ориз. Задължителна съставка на любимите джинджифилови коледни курабийки е именно джинджифилът.
Важно: Внимателно трябва да се използва от хора с възпаление на бъбреците, заболявания на черния дроб и жлъчката.
