Захарният диабет звучи захарно, но поставя сериозни предизвикателства пред световната ендокринологична общност. Болест на съвремието, тя продължава да се разпространява по цял свят в смущаващи размери.
Стремежите на диабетолозите са няколко:
- Ранно установяване на захарния диабет и тип I, и тип II
Когато се докаже диабет в началото от неговото отключване, организмът разполага с всичките си резерви и компенсаторни механизми. Те помагат да се поддържа човекът здрав много години с правилно лечение върху контрола на кръвната захар.
- Обучение на децата с диабет и техните семейства
в специфичния начин на живот от този момент нататък. Редовно изследване на кръвната захар, изчисляване на дозата инсулин според калоричността на поетата храна и употребената енергия за физическа активност.
- Нуждата от психологическа подкрепа
както на детето с диабет, така и на неговите близки, а също изграждане на толерантност на обществото към хората със здравословен проблем. Често в личната история на човек със захарен диабет се открива психотравма, като причина за болестта.
- Непрекъснато търсене на средства за по-прецизно лечение,
облекчаващо ежедневието на пациента. От първия инсулин, използван в заместителна терапия, до днес, много научни лаборатории са търсили оптималния по своето качество, безвредност и ефективност инсулин и непрекъснато се въвеждат нови по своето действие и кратност на приложение.
Историите на много хора по света показват своята победа над болестта. Затова амбицията на диабетолозите е да могат да помогнат на хората с диабет да живеят качествено своя живот, въпреки диабета.
Инсулиновите помпи, т.нар. "изкуствен панкреас”
Преди 5 години за първи път се срещнах и интервюирах хора, ползващи инсулинови помпи. Те бяха мъже и жени, активни в професионално отношение, с елегантно апаратче, което можеше да се носи на колана като мобилен телефон или в джоба. Наличието на помпа премахваше нуждата от игли за въвеждане на инсулин и боденето за контрол на кръвната захар.
Инсулиновите помпи могат да се използват и от деца
със захарен диабет, но детското поведение създава повече рискова да се опази апаратчето. Творчеството на всеки, докоснал се до захарния диабет, допринася за нововъведения. Напр. майката на дете със захарен диабет е пригодила нежна раничка на гърба специално за инсулиновата помпа.
Все още сензорът и помпата не управляват лечението
Детето и родителят отговарят за това. Американският диабетолог д-р Уилям Кларк работи по усъвършенстването на инсулиновата помпа заедно с българския учен Борис Ковачев, да се балансират променящите се индивидуални нужди от подаването на съответни единици инсулин, т.е. да се адаптира информацията на сензора към помпата. Както д-р Кларк се изразява: "Двата центъра да си говорят, т.е да влязат в диалог”. Това ще помага на пациентите, които ежедневно са принудени да правят стотици изчисления (без преувеличение) при своето лечение, без помпа.
Бостънският проф. д-р Стюарт Бринк, който има 20 годишен опит с инсулинови помпи и над 400 пациенти, които ги използват, сподели със съжаление, че инсулиновите помпи за сега са скъпи дори и в САЩ.
Чуждестранните диабетолози са в София, за да участват в конференцията, която започва на 9 ноември за предизвикателствата на XXI век пред детската ендокринология, вкл детския диабет. Това тежко ендокринно заболяване, свързано с модерния начин на живот, обхваща все по-голям брой деца и у нас.
Тази тенденция проф. д-р Стефка Петрова свързва с нарастващия брой на децата с наднормено тегло. От последно проучване сред 4000 деца, от първокласниците 30% (преобладоващо момчетата) са с наднормено тегло. Сред учениците на 14 години с наднормено тегло са около 25%. Нерационалното хранене и намалената физическа активност имат пряко отношение към възникването на диабет тип 2. Изводите са толкова ясни...
