Чували сте думата ‘’локавор’’? В последните години тя почти измести по популярност думите ‘’органично и био’’ в речника на хората, които търсят здраве, качествена храна и се борят за бъдещето на планетата. На български, да бъдеш локавор буквално се превежда като ‘’месТнояд’’.
Локаворското движение е световно и започва още през 2007 година. В центъра му стои идеята да се консумират храни, произлезли в близост до мястото, където живеете. Така, ако една ябълка или буркан кисели краставички е дошла от Китай, локаворът няма да ги избере, а вместо тях ще купи ябълка от близко село или пазар, и сам ще си приготви киселите краставички. Някои локавори дори отглеждат сами всичките си плодове и зеленчуци или плащат такса, за да си късат лично от градините на производители.
Местноядите са запалени от почти зaвиден идеализъм: избираме произведени на място продукти, спестяваме въглеродни емисии от транспорта на храните, орязваме разходите за мита и данъци, храним се с прясна и вкусна храна, подкрепяме родната икономика и дори избираме кои фермери да субсидираме със своите средства. Да си местнояд означава да си загрижен не само за личното си здраве, но и за околната среда и за бъдещето на планетата. Някои хора стават локавори и за да намалят теглото си, за да решат здравен проблем или от носталгия по изгубените традиции и възмущение от глобализацията на хранителния поток.
Местноядите не са крайни и безкомпромисни. Много от тях концентрират усилията си върху най-необходимите хранителни продукти и се стараят поне те да са произведени в радиус от 150-200 км. За някои стоки наистина нямаме избор – ако консумирате кафе или кокосово масло, е невъзможно да си ги набавите от местни производители.
За малка страна като България, местноядството е лесно, защото бързо може да се запознаете с производителите на близкия пазар, да посетите еко-ферма или да се включите в някой от нашумелите напоследък хранителни кооперативи. Чрез кооперативите може директно да се свържете с фермери и да поръчате и предплатите нужните ви количества качествено отгледани плодове, зеленчуци, сирене, яйца или месо.
Локаворството има както своите поддържници, така и своите критици. ‘’Да се отглежда агнешко месо в Нова Зенландия и да се транспортира със самолет до Англия уврежда околната среда по-малко от това да се отглеждат животни в Англия. От износа на храни зависят икономиките на много държави по света.’’ Могат да се чуят много аргументи за и против, но едно е сигурно – местноядството е явление, което е близко до традициите и корените ни, и което ще продължи да привлича поддръжници.
Ако и вие пожелаете да станете локавор, няма нищо по-лесно от това. Започнете да задавате въпроси. Къде е произведена тази храна? Къде е пакетирана? Кой ще получи средствата от моето пазаруване? Мога ли да намеря същата храна, произведена в близост до моя град? Познавам ли човека, отгледал тези ябълки? От къде се зарежда с плодове и зеленчуци любимият ми ресторант? Въпроси като тези, ще ви помогнат да намерите местни храни, по-крепко здраве и може би дори ще допринесат за един по-добър свят!
Със съдействието www.artofrealfood.com
