Снимката на бебето Харпър, направена от фотографката Ема Джейн, представя една традиция, особено характерна за Нова Зеландия. При нея whenua, дума, която означава едновременно земя и плацента, се заравя в почвата. Това не е варварски ритуал на племето маори (местните жители на Нова Зеландия), а има дълбока хуманна идея. По този начин всеки човек, още с раждането си, допринася за подхранването, съществуването и дългия живот на планетата Земя.
По идея на майката, с професионализма на фотографката и търпението на бебето, смесената с почва плацента е свързана с пъпната връв, с която е изписана думата любов (love).
В България падналото пъпче на бебето се съхранява в дома, а след това се хвърля на избрано от майката място, което да бъде свързано с бъдещето на бебето – например училищен двор, за да е умно; стадион – за да спортува и да е здраво; и т.н.
Тук приемаме плацентата по-скоро като биологичен отпадък, който се изхвърля още в болницата. Или пък не точно... Твърди се, че някои акушерки използват изхвърлената от родилките плацента, за да мажат лицето си, с цел разкрасяване. Факт е, че плацентата е изключително богата на стволови клетки, желязо, аминокиселини, есенциални мастни киселини, витамини В6, Е, фибробласти и хормони, свързани с намаляването на стреса. Поради тази причина от плацентата се правят шейкове, капсули, влиза в състава на кремове и хомеопатични препарати.
В България заравянето на плацентата се практикува рядко, но все пак е факт. Дулата Олга Дукат е заровила плацентата на третото си дете на Витоша, а върху пръстта е посадено дърво. Семейството често ходи на разходки до това дърво и се грижи за него.
