Само преди броени дни преживях ужаса замалко да бъда пометена на пешеходна пътека заедно с детската количка от изневиделица
връхлетял на косъм от мен лек автомобил
Горчилката в душата ми от шока и уплахата, най-вече за моето дете, ме вдъхновиха да излея възмущението си.
Никога учтивостта, вежливостта, проявите на благодарност не са излишни. Обикновено това е белег на добро възпитание, интелект и добронамереност. Ето защо вероятно на повечето от нас не ни прави особено впечатление, когато някой пешеходец любезно благодари на спрелия пред пешеходната пътека и благоволил да го пропусне водач на МПС.
Струва ми се обаче, че в това има нещо сбъркано
и ще си позволя да коментирам защо. Преди всичко такова явление и ситуации първо – има само у нас. Второ – елементарната етика ни подсказва, че водачът е този, който трябва да отстъпи на чакащия на тротоара. Трето – Законът за двжение по пътищата е категорично и безприкословно на страната и дава предимство на пресичащия на зебра и пешеходна пътека.
Най-лошото е, че от неспазването на закона, потърпевши са слабите и уязвимите
Според официалната статистика само за последните 40 дни на пешеходната пътека са намерили смъртта четирима пешеходци, а 67 са осакатени, и то само в София?! Императивен е текстът в Закона за движението по пътищата, че водачът, качвайки се в автомобила е
длъжен да бъде с повишено внимание
Следователно при пътно-транспортно произшествие отговорността е предимно негова. Това се отнася още повече за случаите на причинена смърт на пешеходец.
Обикновено деянието се квалифицира "причинена смърт по невнимание". Звучи твърде несправедливо и оневинителено! Не може да се възприеме подобно поведение като смекчаващо вината обстоятелство! Усилията, според мен, за преодоляване на този болен за обществото ни проблем, трябва да бъдат положени от страна на всички онези, които седят зад воланите и решават съдбите на хората на пътя. При липса на добро желание, възпитание и милосърдие,
Законът е този, който трябва да бъде прилаган в цялата си строгост и безкомпромисност!
Всички като учасници в движението сме ставали свидетели, в това число и аз самата, дори когато съм с бебешка количка, на
бездушието и незачитането на закона и правата на пешеходеца
Често пъти, когато съм се озовавала на уличната маркировка с детската количка, съм оставала изумена, дълбоко огорчена, потресена от безсърдечието,
моралното бездушие и нехайството на профучаващите като свирепи чудoвища автомобили
Много от нас могат да споделят за настоятелни и стряскащи клаксони, за страшни нервни изблици и всевъзможни безсрамни жестове и ругатни по адрес на забавили се за няколко секунди на платното майки с колички или възрастни хора. Къде им е основанието на тези водачи...? Кой ги е короновал за господари на пътя?! Кой ги е овластил и ги е поставил над закона и елементарната човешка етика?!
Смехотворно е решението на КАТ
пешеходците да вдигат ръка и така да сигнализират, че ще предприемат пресичане. Освен, че е смешно, предложението е непрактично и неефективно. Представете си например, инвалид с патерици, старица с бастун и торби или майка с бебе на ръце?!
В края на краищата съм категорична, че залезът на духовните ценности и добродетелите е причината за ужасната и нелепа смърт по пътищата, която за съжаление, започва да се превръща в обикновено ежедневие.
Само тогава, когато всички се научим
да преминаваме по пешеходните пътеки без да се кланяме и благодарим наляво надясно, може би ще отвоюваме тази територия. Тези нашарени, специално белязани, писани в закони и правилници малки участъци от пътя, от лобно място ще се превърнат и ще изпълнят предназначението си да се върви спокойно по тях, а не да се умира!
