Ноември месец е студен, но топъл откъм празници. Християнската митология и православната църква имат редица поводи за извършване на ритуали за предпазване или за бъдеща сполука.
На 8 ноември се отбелязва Рангеловден или денят на архангел Михаил. Това е един от по-особените празници, защото се празнува смъртта, фактът, че душата се е прибира у дома си, т.е. при Бога. В българските вярвания свети Рангел (архангел Михаил) е олицетворение на смъртта. Името му означава "кой е като Бог". Той е предводител на небесните сили и борец срещу злото. В народния фолклор е рисуван като красив, млад момък, който изважда душите с помощта на златна ябълка или нож. Затова е наричан и Душевадец. Смята се, че е глух, за да не чува плача на близките на мъртвите.
Стара и позабравена традиция е на Архангеловден жените да приготвят обреден хляб. Нарича се още рангелово блюдо, рангелов хляб или богова пита. Хлябът често присъства на празничните трапези на българина и е натоварен с особена символика, която най-често е показана в начина, по който се украсява.
Тук се използват пластики, които са характерни за хлябовете, месени за погребения, възпоменание и Задушница. Те се украсяват с кръстове от тесто или отпечатък от просфора (дървен или метален печат с различни елементи). Макар жена да меси питата, тя се разчупва над главата на мъж. Разпространено е вярването, че хлябът е „душа“. Затова най-често той се чупи, а не се реже с нож. Мъжът трябва да е най-възрастният в къщата. След като го разчупи, той полива хляба с червено вино. Към архангел Михаил отправя следната молитва “Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”.
На 12 ноември е денят Мратиняк (мрата̀). Отбелязвал се е най-вече в Северна и Западна България. В българските народни вярвания това е злотворен демон, който причинява мор по домашните птици. Този ден поставя началото на Вълчите празници – дни с много забрани. Не е разрешено да се шие, да се яде месо и да се прави секс. Счита се, че до 21 ноември това са нощи, по-тежки дори от мръсните дни. В тях опасността човек да се разболее е особено голяма. На Мратиняк се коли черно пиле за омилостивяване на болестите и предпазване на домашните птици от кокоша болест. Самият демон Мратиняк е представян като черна грозна кокошка с големи криле и огромни очи.
В патриархалното българско семейство жена никога не коли животно. Мратиняк е изключение. Тогава именно жената влиза в главната роля. Най-старата в семейството взема нож, друга поставя птицата (най-често петел) на прага на къщата така, че главата му да падне вътре. В човката му се поставя живо въгленче. Стопанката на къщата казва „Не те колим ние, коли те Мратиняка". Главата и краката на птицата се връзват с червен конец и се закачва до огнището. Счита се, че по този начин в дома няма да има болести нито по хората, нито по животните.
На 30 ноември според народния календар се отбелязва Мечкинден. Християнската църква пък почита свети Андрей. Този ден се приема за началото на зимния цикъл от празници. Счита се, че от тогава денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва като пиле в яйце.
Мечкинден се отбелязва най-вече в планинските райони на Котленско, Тревненско и др. Почита се силата на мечките, но ритуалите, които се изпълняват, са предимно за предпазване от тях. Според легендата свети Андрей живеел в уединение в пещера, недалеч от манастир. В гората често идвали мечки, които хапвали от манастирския мед. Един ден светецът успял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира. Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката и се нарича още Мечкинден, а самият светец се почита като господар на животното.
На Мечкинден се вари царевица. Най-възрастната жена в семейството става най-рано, измива си очите, застава на прага на къщата и хвърля във въздуха от сварената царевица, казвайки - "На ти, мечко, варен кукуруз, да не пипаш суровия!". След това всеки от семейството хвърля зърна, целейки се в комина като най-високо място от къщата. Целта на ритуала е да се покаже колко високи да пораснат посевите на нивата.
