До тук разказвах за грижите и вълненията, за радостите и тревогите, които връхлетяха в ежедневието ми от мига на първата глътка въздух на моя син и придадоха нов очарователен смисъл на живота ми.

Така, потънала в залисията от мисли и емоции, като че ли попренебрегнах важната роля на бабата и дядото. И честно, нека си призная – още от самото начало почувствах остра необходимост от помощ и съвет, но и духовна потребност от познанието и мъдростта на родителите ми.

За щастие, имам ли нужда от подкрепа, от чувство за сигурност или просто от мъничко време за себе си, насреща винаги се отзовават най-добрите ми приятели – моите родители. Макар заети и работещи, те винаги правят всичко възможно, за да отделят необходимото време и внимание на своето внуче.

А настъпи ли моментът, в който всички ние, представители на три генерации, се съберем  на едно място, настават часове на незабравими емоции и опознаване.

Очарователна и дълбоко затрогваща се оказва връзката между мъничето и неговите баба и дядо. Всеки път, когато опитът и знанието се срещат с невинността и любопитството, се получава  взрив от емоции, взаимни изненади и бурни аплодисменти.

Много са примерите за истинско геройство от страна на родителите ми, които заслужават възхищение, похвала и дълбока благодарност. Само малка част от тях са следните примери, съчетали в себе си трезвата необходимост от полагането на основни грижи с непреодолимото изкушение за милувки и глезене:

Къпането

Еденственият, който прояви смелстта да изкъпе бебето още в първите му дни, бе... дядото – моят баща. А да къпеш бебе, едва на няколко дни, уверявам ви, никак не е лесна работа. Първо, все още не си свикнал да го държиш, второ, страхуваш се да не вземе да се изхлузи, трето, колко хубаво би било един да държи бебето, друг да полива внимателно, а ако и трети се притичва на помощ със затоплена хавлийка в ръце, би било чудесно.

Ето така, всеки път, когато до мен и бебето застанат бабата и дядото, къпането се превръща във взаимна отговорност, всеобща веселба и ритуал на радостта. Но най-много за мокрия празник допринася плискащият и пищящ от удоволствие малък човек.

Не по-малко положителни емоции се излъчват от гордия „свещенодействащ” дядо, както и от разтапящата се от умиление и припкаща наоколо баба.

Приспиването

Приспивните мелодии на дядото, разкриващи уникални, неподозирани досега у него композиторски качества, се оказаха най-ефективната рецепта за сън.

Люлеенето в топлите обятия на любвеобилната баба пък е друга алтернатива за успешен сън. Е, не много препоръчителна, но пък особено  предпочитана и любима за малкия глезан.

Разходките

Обожавано от дядото средство за разходка на бебето, за мое учудване се оказа не количката, а кенгурото. Е, обикновено до един час умората и у двамата е налице, но затова пък хем дядото е доволен от близостта с внучето, хем внучето – възхитено от новото удоволствие. Защото в изпълненото му с любопитство изражение се чете мисълта, че да гледаш света от високо и да си с лице към него наистина е вълнуващо.

Очарователно и в същото време изпълнено с дълбока мъдрост се оказа за мен общуването между двете поколения. Общуване, което ми помогна да осъзная смисъла на човешките връзки и градивни взаимоотношения, основаващи се на обмена на обич, нежност и доброта.