Много жени се отнасят към бъдещото си дете като към мил, но взискателен чужденец, за когото организмът им е длъжен да работи непрекъснато през всичките дълги 40 седмици на бременността. Но това не е съвсем вярно, защото буквално от първите дни, едва създадено, миниатюрното живо същество започва активно да помага на майка си. През първите десет седмици на бременността се настройва активен биологичен обмен, майката става източник на хормони за развитието на плода, а от ембриона получава специален хормон, който стимулира пренастройката на нейния организъм и способства съхранението и нормалното развитие на бременността.
След 10-та седмица започва да работи плацентата - орган на ендокринната система. От този момент с всяка седмица обменът на хормони се активизира и расте. После в процеса се включват органите с вътрешна секреция на плода и единната хормонална система „майка-бебе” се формира окончателно. Именно посредством хормоните, плодът праща на майката „химически послания”, чрез които съобщава на нейния организъм от какво има нужда, за да расте и се развива.
Ендокринните процеси са тясно свързани с психичното състояние. Учените твърдят, че всяка наша емоция има своя хормон - радостта, удивлението, страхът, и т.н. Чрез плацентата хормоните на майката лесно попадат у плода, и затова бъдещото дете изпитва същите емоции като бременната жена. Но има и обратна зависимост: настроенията на плода се предават на майката и именно по тази логика учените обясняват повишената чувствителност и сантименталност на бременните, възникващите у тях странни желания, фантазии и хрумвания.
По-бързо отколкото в интернет...
Най-новите изследвания доказват: през бременността между майката и плода съществува особена информационна връзка, осъществявана посредством биологично поле, с каквото разполага всеки жив организъм. Тези полета представляват вълни с различна честота и дължина. Акустичното (звуково) поле създава ежесекундна вибрация на мускулни влакна. Носител на електромагнитното поле е централната нервна система и в частност главният мозък. Майката и детето имат своите собствени полета, които са взаимопроникващи и поради това между тях тече активен обмен на информация, който е неимоверно по-бърз от обмена в интернет.
То запомня всичко и за дълго време...
Учените намират все повече потвърждения на това, че даже 10-седмичен ембрион притежава висок праг на чувствителност. Той все още няма кожа, нервните окончания са оголени и затова способността да се усещат външните въздействия е висока.
От третия месец на бременността при бъдещото дете започват да функционират анализаторите (биологически системи, които възприемат и анализират действието на различни дразнители). Картината на чувствителността на ембриона става много по-сложна.
Ако бременността протича нормално, плодът, обитавайки майчината утроба, се чувства нормално и безгрижно. Той усеща липсата на граници и препятствия, и такива усещания могат да се придружават от напълно конкретни видения за явления от реалния външен свят, в който той все още не е бил. Например, той може да види дъгата след дъжд, цъфтяща пролетна градина, картини от космоса (космическо съзнание), или от подводния свят (океаническо съзнание). Тези образи възникват в него под влияние на информацията, постъпваща от мозъка на майката. Нероденото още дете има и своеобразна памет, защото ембрионалните клетки, за разлика от клетките на възрастните хора, са в състояние да съберат и запазят за дълго време информация за всички събития, които стават с плода и с майката, като обема на тази памет е просто фантастичен! Емрионалните клетки запомнят например травмите, усещанията за страх, стрес, заболявания и т.н. За щастие, те помнят и хубавите моменти на радост и удоволствие.
Кога бебето започва да чува?
По данни на френски изследователи първите слухови възприятия на плода са вибрационни - той чувства около себе си пулсиращия свят. Слуховият орган (вътрешното ухо) се формира до 16-та седмица, а около 20-та седмица бебето започва да различава звуци: отначало вътрешните шумове, биенето на сърцето на майката, шума от белите дробове, перисталтиката на червата, и т.н. От 6-и месец плодът вече добре различава звуци, нещо повече - за него не е безразлично дали сърцето на майката бие спокойно, или развълнувано, тъжен или радостен е нейният глас, леко или учестено диша. Ако например майката се вълнува, ритъмът на нейното дишане се нарушава - бъдещото бебе притихва все едно предчувства опасност. А ако майката е разстроена, плодът получава от нея хормони, предизвикани от отрицателните емоции и ги асоциира с реална опасност.
От седмия месец бебето различава не само шумовете в организма на майката, но и външните звуци. Той активно реагира на емоциите на майката, различава гласовете на общуващите с нея, когато са дружелюбни или враждебни: повишаването на тона предизвиква в него безпокойство.
Седеммесечният плод е и меломан. Учените считат, че на много бебета музиката на Бетховен и Брамс действа възбуждащо, Вивалди ги успокоява, а Шопен ги настройва на романтична вълна. Известният ембриолог професор А. Брусиловский утвърждава, че някои бебета в тази възраст даже „избират” любими мелодии, при чието слушане започват активно да се движат, повтаряйки определен ритъм на движенията. Повечето бебета предпочитат класическа музика, старинни романси и народни песни.
