Методът на обучение, който практикуват учителите както в миналото, така и сега, е да посочват грешките на децата, допуснати при писане, като използват червен химикал. С него подчертават не добре оформените кукички и лулички на първокласниците, допълват пропуснатите запетаи, зачертават излишните букви и т.н.
Всъщност, основното в този метод е да покаже грешките, които детето допуска.
От психологическа гледна точка обаче това не е градивна критика. Изпъква грешното и лошото, вместо хубавото и правилното. Във фотопаметта на детето не се записва правилното, което е направило, а сбърканото, което учителката му е показала с червения химикал.
Методът на зелената химикалка обаче прави точно обратното – набляга на позитивното и хубавото. Когато детето напише много редове с кукички и лулички, е достатъчно да оградите тези, които са се получили най-добре. Зеленият химикал показва друга гледна точка, което определя и друга вътрешна мотивация за детето. Така то започва да се старае да се доближи максимално до най-доброто, което е успяло да направи.
Как показването на грешките в тетрадката влияе на бъдещия живот и оформяне на характер на детето?
От деца свикваме да се концентрираме върху недостатъците, върху това, което не е правилно. На това ни учат в училище, а и вкъщи. Представете си, че от 20 написани знака е подчертан само един, т.е. 19 са идеални, само един не е. Но в съзнанието ни се запечатва именно този един. Останалите, макар да са в пъти повече, се забравят.
Да подчертаваме лошото с червен химикал може да стане нарицателен израз за поведението на децата и когато пораснат. А това е основна причина хората да се чувстват неудовлетворени от живота си. Колкото повече се фокусираме върху едно нещо, толкова повече то расте. Използвайки принципа на зелената, а не на червената химикалка, вие ще утвърдите у детето една различна, позитивна гледна точка, която ще го научи да открива хубавото в себе си и в света, който го заобикаля.
