Този месец е модерно да се хортува
за първи учебен ден, за учебници и тетрадки, за начало, за учебна година, с една дума – за у ч и л и щ е. Забавно ми е, защото, щем-не щем, всички се учим... без почивка и ваканция, целогодишно и през целия си живот.
Аз съм на малко повече от годинка и половина,
и ако питате мен, съм започнал учението доста отдавна – може да се каже още след раждането си. Във великото училище "Живот" приемат без изпити и подбор всички, без изключение и без значение възраст, пол, раса, вероизповедание или социално положение. Няма приемни изпити и такси за обучението.
На първо време, малко стреснати и стеснителни,
но много нежни и загрижени, са първите ми учители – мама и тате. Може би малко нескромно ще прозвучи, но тук му е мястото и ако разрешите, ще вметна една стара житейска истина, която гласи, че най-добрите учители на учителите са техните ученици. Та, по този повод, мама и тате непрекъснато се учат от мен. Моля? Питате на какво? Еее, разбира се... на любов, отговорност, търпение и на още куп други мили весели нещица.
По-късно, с всеки изминал ден,
кръгът от педагози, съветници и желаещи да се включат в учебния процес постоянно се увеличава. Това, от една страна е хубаво, защото потокът от информация става все по-пълноводен и знанията за света идват от различни гледни точки. Може да се каже, имаш възможност да погледнеш на нещата от живота под различен ъгъл. Но другата страна на медала е, че често мненията са противоречиви, пообъркващи, и малкият любознателен човек, като мен, се чуди на кое да вярва и на кое – не. Но пък точно тук, рано или късно, на помощ идва личният опит.
Засега обаче, не се налага да взимам решения
От мен само се иска да съм като попивателна, да запомням това, което е важно, полезно и добро. На тази забележителна възраст се учи не само ума, но и целият растящ организъм. Уча се да си похапвам най-разнообразни на вкус и аромат гозбички. Уча се сам да си мия ръцете, макар най-много да обичам да плискам и окъпвам всичко и всички наоколо. Уча се и на гърненце...да си призная... чат-пат. Уча се да си прибирам играчките една по една в големия цветен кош. Уча се да тичам, да слизам и да се катеря по стъпалцата пред входната врата; да водя за ръчичка малката Киара – очарователната съседка, която съвсем наскоро навърши първата си годинка. Уча се да се грижа, да поливам цветята с новата си лейка; да милвам мама по бузката; да яхвам музикалното конче; да танцувам, да пея и щедро с целувки всички да дарявам.
Изобщо – уча нещата, с които започва Животът...!
Ваш, ученолюбив и любознателен,
Мишо :)
