Светлозара е майка на момиченце на 4 години. След дълго време на несполучливи опити за естествено забременяване и един аборт, със съпруга си вземат решение да направят инвитро процедура.
Какъв е проблемът?
Неговите сперматозоиди са от т. нар. мързеливи. Подвижността им е твърде малка, за да достигнат успешно до нейната яйцеклетка. Свелозара пък има твърде тънка лигавица и имплантирането на оплодена яйцеклетка е почти невъзможно. Серия изследвания, множество прегледи при лекари, купища пари... Желанието да имат дете обаче е по-голямо от всички трудности.
Още при първата процедура invitro резултатът е налице. Светлозара забременява успешно. Трябва обаче да положи всички възможни грижи, за да задържи плода. Следват инжекции, пазене, спокойствие, забрана за секс - жертвите, които са най-малкото, което може да направи човек, ако иска да има дете.
След 9 месеца тя се появява на бял цвят - млечна, почти прозрачна кожа, огромни сини очи, светлорижаво пухче, вместо коса.
Щастието в сърцето и радостта в очите на майка й обаче няма как да прикрият едно смущение - детето не прилича на никого от родителите си! А и откъде, за Бога, се появиха тези сини очи и червена коса?!
Умората от раждането и емоциите от първата среща с бебето не дават много време за размисъл на Светлозара, докато е в болницата. Но въпросите се надигат като вълна цунами, когато се прибират вкъщи.
Съмненията
Роднините се радват на детето, но не спират да питат, къде на шега, къде на сериозно, защо детето не прилича никого от родителите си. Приятелките на Светлозара се шегуват с нейните страхове. Една вижда прилика с бащата във формата на нослето, друга казва, че устните и брадичката са точно като нейните. Майка й разказва с колко гъста и черна коса се е родила самата Светлозара и как във времето това се е променило.
Но съмненията, че в болницата са объркали нещо при invitro процедурата - имплантирали са й друга яйцеклетка или пък са я оплодили с чужди сперматозоиди, остават!
Дъщеря й расте, личицето й се променя, но все така продължава да не прилича на никого от двамата родители, нито на някой от бабите и дядовците. С времето обаче Светлозара все по-малко обръща внимание на сините очи и рижавата коса. Дъщеря й е нейна, защото 9 месеца е била в утробата й, боляло я е, когато са я извадили, недоспивала си е заради нейния плач, плакала е заради нейните усмивки. Все отлага по-щателна проверка в болницата, в която е направена процедурата. Може би защото се страхува от това, което могат да й кажат. Обича детето си и го отглежда с много любов.
Но в сърцето й остава един голям страх - има още замразени сперматозоиди, ако направят втора процедура за друго дете - на кого ли ще прилича то?
