За тийнейджърите всичко трябва да бъде постигнато на всяка цена. За тях красотата не е сборно понятие от добър външен вид, добри маниери, чар, излъчване, интелект и каквото друго се сетите. За тях красотата най-често има само едно измерение, дефинирано само и единствено от красивите тела на изпълнителките от телевизионните канали и фешън ревюта. И много често най-обсъжданата тема в час по история не е Първата световна война, а това как да изглеждат по-слаби, коя с каква диета е свалила няколко килограма и каква е следващата стъпка. За съжаление техните виждания за добрия външен вид започват и почти се изчерпват с това да бъдеш слаб, та дори кльощав.

Дотук нищо необичайно и притеснително, тъй като всеки от нас е минал през тази възраст и знае какво е съучениците да ти се подиграват, че си прасенцето на класа. Проблемите се проявяват, когато подрастващите девойки си втълпят, че са наистина дебели и отказват да възприемат образа, който виждат в огледалото реално. Тогава се започват експериментите с диетите и свалянето на килограми. Задълбочаването на проблема става с решението на девойката, че въпреки свалените килограми тя все още изглежда дебела.

Снимка: Thinkstock/Guliver Photos

Най-интересното е, че често родителите не разбират децата си. Прекратяване на отношенията на момичето с нейното гадже или проблеми в училище могат да причинят самовнушенията за наднормено тегло. Някои родителите в такива моменти пренебрегват терзанията на тийнейджъра, който се чувства неразбран, объркан и подценен. Тийнейджърът ненамиращ изход от ситуацията и неоткриващ упора в лицето на мама и татко, решава сам да поеме нещата в свои ръце.

И всичко започва… с анорексия нервоза

Анорексия нервоза е пълното наименование на заболяването, което повечето хора наричат само анорексия. При него телесната маса намалява драстично на психическа основа. При болните от анорексия нервоза освен понижено тегло, се наблюдава и нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на слабителни и диуретици.

Заболяването е характерно за млади момичета до 25 години, за които представата за красота е напълно изкривена. Статистиките в последно време показват, че не само нежният пол е засегнат от психическото разстройство – все повече млади мъже и най-вече тийнейджъри страдат от него.

Ранната диагностика на анорексията е много важна, тъй като лечението й след това може да продължи дълги години. Последствията остават за цял живот – увредена храносмилателна система, сърдечно-съдова система, мозък, анемия, безплодие, понижени нива на кръвната захар, депресия и др.

Как да разберете, че детето ви страда от коварната болест:

  • Тийнейджърът отказва да поддържа нормално и здравословно тегло
  • Изпитва необясним страх от това да напълнее дори и със 100 г
  • Диетата продължава дълго и не е съобразена с никакви медицински и здравословни предписания
  • Тийнейджърът използва всяко свободно време за изтощителни и непрестанни тренировки
  • Постоянно ви разпитва с какво сте сготвили манджата – колко мазнина сте добавили, има ли въглехидрати и т.н.
  • Има собствени ритуали по време на хранене, които ви се струват странни – дъвче храната много по-дълго от нормалното, храни се бавно и следи стриктно за разделното поемане на продуктите

Снимка: Thinkstock/Guliver Photos

    • Изтощение и болка в мускулите
    • Възможно е кожата да стане изключително чувствителна и суха, а косата да започна да пада
    • Ниско кръвно налягане и бавен пулс
    • Депресия, отчуждение от семейството и приятелите

    Дори и да следите за тези проявления в поведението на детето, има и други, за които трябва да бъдете подготвени, и за които да бдите. Много често младежите в пубертета поели по пътя на анорексията:

    • отричат подобно нещо да се случва с тях
    • прикриват ниското си тегло с по-широки дрехи
    • слагат подплънки, за да не им изпъкват костите
    • изхвърлят тайно храната, която им се сервира
    • симулират ситост

    Най-важното, на което родителите трябва да научат децата си е, че всеки човек е индивидуалност – не само интелектуална, но и като външност и дадености на тялото.