„Не съм сигурна, че има такова нещо като следродилна депресия. По-скоро следродилно недоспиване и запознанство с дребното, ревящо, дрискащо вързопче” – споделя Галя, майка на вече пораснала дъщеричка. Темата е обширна и разисквана от много специалисти. Въпреки това условията за поява, развитие и справяне с явлението „следродилна депресия” не са точно дефинирани, поради което все още стоят доста въпросителни. 

„Според мен не само хормоните имат значение, а и как е протекло самото раждане”, споделя Ваня, която успява да се справи с временната си меланхолия след раждането на второто дете чрез информация от интернет и с помощта на съпруга й.

И ако за тези две майки следродилната депресия е по-скоро тема от списанията за родители, то за Жизел - бразилка, омъжена за българин и живееща в Щатите, това е страховита реалност.

След като се прибира вкъщи с новия член на семейството си, животът на Жизел се превръща в Ад. Не иска да се среща и да вижда никого, и най-вече своето бебе. Стресирана от новия й начин на живот, тя непрестанно плаче. Нощем, когато бебето се разстрои, майката излиза, сяда на стълбите пред къщата и започва на свой ред да плаче. Съпругът й е силно притеснен. Той работи основно нощни смени, което се оказва доста притеснителен факт - предвид състоянието на жена му. За да не оставя майката сама с бебето, винаги е имало семейни приятели около тях и най-вече около детето. Две седмици след раждането майката отива на лекар, на когото споделя своите проблеми и притеснения. Специалистът й предписва антидепресанти. Известно време след първия им прием, разговорите започват да имат положително влияние над младата майка и състоянието на Жизел постепенно се нормализира.

В миналото си тя е била силно активна спортна натура. Спортът успява да й помогне да се справи и с проблема със следродилната депресия. Когато влиза в ритъм и започва отново ежедневно да спортува, мирогледът й коренно се променя. За целта става сутрин в 5 часа, ходи на фитнес от 6 до 7 (по това време мъжът й винаги си е вкъщи, независимо каква смяна е). След това, свежа, започва деня си. И всичко би било прекрасно, ако завършваше до тук. Но не!

Три години по-късно детето й е диагностицирано с лека форма на аутизъм.

Семейството изчита много по темата и попада на информация, гласяща, че "деца, отхвърляни в началото на бебешкия си живот от майката, поради депресия или друга причина, много по-често стават аутисти."
Майката започва да се самобвинява, което прави и до сега. Към днешна дата детенцето е физически здраво, познати на семейството го описват като слънчево дете, но чувството за вина поради болестта му остава и много тежи на съвестта на майката. 

Следродилната депресия често се бърка с притеснението „Аз не съм добра майка”

Следродилната депресия често се бърка с притеснението  „Аз не съм добра майка”


„И с двете деца преминах през това, но с първото усещането бе по-силно. Мислех, че не съм способна да бъда майка. Мислех, че ще умре и денонощно плачех. Още повече ме тормозеше това, че нямах кърма и детето ми нямаше щастието да суче майчино мляко. Страх, безспокойство, неувереност - всичко това бушуваше в мен” – въздишката на облекчение на Сани идва чак когато всичко това отминава.

Обща тревожност, плач при най-малкия повод, ревност, нежелание да се грижи за детето, страх от бъдещето – това са симптомите, с които се сблъскват майките след раждане. Най-точна диагноза и добро решение на проблема може да даде специалист. Не се колебайте да потърсите съветите на такъв, защото той само може да ви помогне по-бързо да излезете от това състояние. А това би било добре не само за вас, но и за всички членове на семейството.

Снимка: Thinkstock


Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement